Живеем в турбулентни времена. Времена, в които сребролюбието и арогантността на големите смачква и поробва малките. Времена, в които за да си позволиш да имаш свой собствен дом, трябва да затънеш в дългове за десетилетия напред. Времена, в които онова, с което преди години се шегувахме, че правителствата ще искат данък и върху въздуха, който дишаме, вече се превръща в реалност (справка таксите за въглеродните емисии, които оскъпяват производството и цените на всичко). Малкият човек бива притиснат от дълговете, в които е затънал, липсата на работа, липсата на жилище, високите сметки за ток и отопление и високите данъци, които в съвременна “свободна и независима” България са в пъти по-високи от тези по време на турското робство. Вместо да се оплакваме обаче и да се отдаваме на безплодно хулене на властта, много по-добре е да търсим решения. Решения за малкия човек, изправен пред безумията на големите правителства. И това, което аз съм разбрал е, че големите приятели и верните съюзници на малкия са човек са малките неща. И сред едни от първите му приятели е малката къща.
Малката къща е нашият приятел за трудни времена. Тя е икономична, строи се лесно, бързо, по-евтино и използва всеки квадратен сантиметър място. Нищо не е пропиляно, нищо не е излишно.
Малката къща заема много малко място от двора, така щото дори и малкият двор може да се използва по-пълноценно. А във време на криза, дворът означава – градина и собствена, домашно произведена храна, която не само ни идва почти безплатно, но също така и е много по-истинска и здравословна.
Малката къща позволява да си разделим двора с наши роднини и приятели, които също да си построят малка къща и така да споделим разхода за земята, както и данъците върху имота. Разбира се малката къща означава също и много по-ниски данъци.
Малката къща позволява да бъде отоплявана с малка печка, и парите които спестявате от това, че строите по-малка къща, можете да инвестирате в по-скъпа, но високо ефективна и икономична печка, която може да свали двойно разхода ви на дърва.
Малката къща се обзавежда по-лесно, по-евтино и винаги е по-уютна от голямата.
Малката кухня може да бъде много симпатична и разбира се е по-евтино да се направи. Парите, които спестявате от размера, можете да вложите в по-красив детайл, който ще ви носи много по-голяма удовлетвореност всеки път като погледнете своята кухня.
Малката площ на къщата също позволява да вложите по-качествена (и по-дебела) изолация. По този начин живота в тази къща ще бъде не само по-качествен, но и много по-икономичен.
Най-икономичният вариант за къща е, ако тя бъде направена на етаж и половина. Това ще рече да има обитаем подпокривен етаж. Три от най-скъпите неща на една къща – това са основите, покрива и фасадата. Когато направите къщата си на етаж и половина вие удвоявате жилищната площ на къщата, докато в същото време имате два пъти по-малък разход за основа и покрив и около 1.3 пъти по-малък разход за фасада, ако бихте направили същата площ на един етаж.
Някои хора не харесват скосеното подпокривно пространство, други пък го намират за много интересно и подходящо за създаване на много уютна атмосфера.
Малките пространства не само е по-лесно да бъдат направени уютни, но те също и се отопляват по-лесно. Например точно, докато пиша тази статия, аз се намирам в една подобна малка подпокривна стаичка, която е толкова добре изолирана, че при температура от -3 до -10 градуса по C, тя се отоплява напълно успешно единствено от… компютъра. И не само това, но понеже е най-малката стая от всичките, е и най-топлата. Което отново ме връща на мисълта, с която започнах тази статия, а именно, че малките неща са големите приятели на малкия човек.
По всичко изглежда, че 2012-а година ще бъде тежка и трудна, нека се заобградим с верни приятели, които да помагат в трудни времена.
Posted by Лана on януари 2, 2012 at 10:36
Классный домик .
Posted by Стефанов on януари 4, 2012 at 14:51
Привет на Craftsman и на всички почитатели на този блог. Честита 2012 г.! Много хубава встъпителна статия за началото на новата година. Нещата написани в нея са точно такива каквито ги чувствам и аз а именно по-скоромни но енергийно ефективни решения направени с любов и внимание към детайла.
Posted by kostova on януари 5, 2012 at 10:56
Поздравления за чудесния блог, отдавна имахме нужда от подобно нещо във виртуалното пространство!!! Статиите са много полезни, като се има предвид, че и ние започваме строежа на такава къщичка, на етаж и половина с лепнат дървен покрив направо над стаите, ми идват точно на дневен ред. Благодаря и успехи!! А, чакаме с нетърпение информация за маслата за дърво, които ще внасяте.
Posted by Диана Иванова on януари 5, 2012 at 16:28
Дотегнало ми е от малка къща.Имам вила на село – два етажа по 38 кв.м.в стаята където е спалнята е и дневната-човек ако има гости трябва да стои докато и последния не се сети да си легне или тръгне.Банята и тоалетната са заедно-не бих казала, че е мн.весел този факт.А спалнята един гардероб с дрехи няма къде да сложа.Искам голяма къща, който иска да стои на тясно си е негов проблем.О, за кухнята направо не ми се говори – двама души не могат да се разминат, а да да готвят заедно е изпитание на нерви!Добре, че имам голям двор-той е радоста ми!
Posted by craftsmanbg on януари 8, 2012 at 20:50
Най-вероятно проблема с вашата малка къща не е размера, а разпределението. Една къща когато е с лошо разпределение, колкото и голяма да е тя винаги ще бъде малка и неадекватна на нуждите ни. Ние живеехме в апартамент 170 кв.м който беше с такова ужасно разпределение, с такива безумни коридори и коридорчета, с толкова несмислено сложени балкони, че мястото никога не ни стигаше. След това се преместихме в собствена къща, която е само около 70 кв.м (без сутерена) и тази къща даже ни е широка. Има място да всичко, че даже сме отделили и стая за гости, където гостите са напълно самостоятелни.
Нашата кухня също е малка като площ, но и трима души се разминават просто защото е добре измислена. Така, че основното не е размера, а оптимизацията на площите. А и между другото, двора ни също е изключително малък, при това побрахме в него гараж, градинска къща, склад за инструменти, зимник, лозница, зеленчукова градина и място за отдих.
По никой начин не ни е тясно, още повече като се има предвид, че не са довършени нещата още. Като ги довършим ще се отвори още място.
Posted by zabliznacite on януари 5, 2012 at 22:39
Чудесна идея! Ние дори почти я прилагаме на практика
Само едно малко уточнение – поне данъците за къщите на село в България са все още илюзорни на фона на някои европейски страни, в които реално плащаш “наем” от 100-на евро на държавата всеки месец, за да живееш в собствената си къща.
Posted by craftsmanbg on януари 8, 2012 at 20:40
Точно това е идеята с която споменавам за това, че малката къща освен всичко друго позволява и ниски данъци. Засега и големите къщи по селата са с ниски данъци, но европейските бюрократи желаят да уеднаквят данъците в Европа, и ако не се разпадне ЕС преди това непременно ще се опитат да го направят.
Posted by Силвия on януари 16, 2012 at 10:44
На село е по-евтино да живееш, обаче защо ли селата ни са празни? Да имаш къща в града е почти непосилно като цена, освен ако не е наследство. Живея в къща (етаж и половина) на село, което се намира на 25 км от София. Работя в София. Работа на село няма, пък и никога не съм мечтала (нито учила) да бъда земеделец или животновъд, нито продавачка в селския магазин или кафене – само това можеш да правиш там. Няма фабрики, няма фирми, в които да можеш да изкарваш повече пари. Голяма част от заплатата ми заминава за транспорт до града и обратно, т.е. плащам си, за да работя в града, защото друг начин няма. А пък не ми се говори колко разходи има по 1 къща, колкото и малка да е тя. Пример: Тъй като при нас винаги е по-студено, отколкото в София, зимата е доста люта и често палим локалното парно от октомври до април. Което ще рече дърва и въглища за около 1500 лв за отоплителния сезон. Ток и вода – отделно, поне 100-120 лв на месец. Поддръжката на автомобил – части, застраховки, данъци, винетки, гуми, отделно горивото… Или ще кажете – пътувай с автобус или влак. Не е много по-евтино, а е кошмарно. Който е ползвал обществения транспорт, знае. И тук говорим за село близо до София. А ако млад човек живее в село далече от големия град, шансовете му за развитие са почти никакви. Ако отгледа, ще яде зеленчуци от градината, домашни яйца и месо, но само толкова. Няма работа, няма пари – дотяга ти и къща, и село, и ставаш като скот. Докато държавата не започне да съществува в друг смисъл, освен като кожодер и бирник, докато не започнат реално да се създава добър бизнес-климат, работни места по малките селища, условия за по-млади хора (училище, детска градина, аптека, медицински център, банка, кино, магазини – виждала съм го в затънтено френско село), селата в България ще западат.
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2012 at 11:40
Всъщност селата в България западат най-вече, защото хората не разбират богатството на селския начин на живот. Включително онези, които живеят на село не го разбират. Ако някой се опитва да живее на село с градски манталитет, логично е да не се получават нещата. Живота на село не е въпрос на локация, а на философия на живот. Точно тази философия в която българинът някога е бил традиционно богат, сега е била унищожена от целенасочените усилия през комунистическия и посткомунистическия период.
Селския начин на живот няма нужда от аптеки, магазини, кино, детски градини и училища. Нито има нужда от фирми, които да ти дават работа. Всеки, който мисли другояче е с градски манталитет и не разбира фундаменталните реалности на селото. Живота на село е философия, която драстично се различава от градската. Човек с градска философия на мислене и начин на живот ще агонизира ако трябва да живее на село, и ще се изнесе час по-скоро при нещата, които градския му манталитет му диктува, че има нужда, а ще гледа на селото като на място за забавления през уикенда.
Българските училища произвеждат само хора със градски манталитет, вече няколко поколения не разбират фундаментите на селото и мислят само и единствено по градски. Има една малка, много малка част българи които започват да откриват богатството на селския живот отхвърляйки градския манталитет и философия. Само такива хора могат да възродят българското село, а те са много, много малко, засега.
Аз лично смятам, че в предстоящите икономически, политически и военни катаклизми – градската система ще колабира и ще постави всички хора с градски манталитет и начин на живот (пък било то и локализирани в някое село) на колене, защото градския начин на живот е живот на зависимост и огромна уязвимост и от локалните и от глобалните катаклизми. А реалният селски начин на живот е живот на свобода и независимост. Той разбира се не е неуязвим от локални катаклизми по напълно разбираеми причини.
По отношение на 1500 лв разходи за отопление, ами то това са 30-40 кубика дърва! Аз познавам хора които с 10 кубика на сезон отопляват огромна къща без изолация, а какво остава за малка и добре изолирана къща. Явно вашата къща има огромни загуби на енергия за да отиват толкова дърва.
Posted by quietfruit on януари 17, 2012 at 11:19
Страхотен блог, радвам се, че го открих. Най-голямата ми мечта е да си имам собствена къща, не много по-голяма от тази тук и двор, който да се ползва по предназначение… Вярвам, че съм близо до осъществяването й!
Поздрав!
Posted by Нина Миланова on януари 28, 2012 at 09:04
Прекрасна тема! … По-актуална не можеше и да бъде!
Все повече хора разбират, че свръхимането доведе света до икономически колапс, но колкото по-рано се сетим да овладеем своята лакомия, толкова по-добре ще живеем. По-добре означава най-вече спокойно, разумно … и според възможностите. Народът ни никога не е живял охолно с цената на непосилни банкови кредити. Простирал се е според чергата си. В този израз е цялата мъдрост на нашето оцеляване. В последните десетина-петнайсет години така си разтегнахме чергите, че ги проснахме до два-три имота в столицата (разумната уж инвестиция на хора, нямащи и понятие що е това инвестиция!), апартамент в Банско (ако ни хрумне да караме два пъти ски през сезона),… апартаменти във Влас, Синеморец или ваканционен имот, в който ще стъпим веднъж през годината… Собствени уж! Да, ама не… Изведнъж някой ни дръпна така здраво чергата, че под някои не остана и парченце от нея.
Дойде ли краят на свръхимането? В масов план струва ми се, че да.
Малката къща е изход, а не бедност, но само ако успеем навреме да преосмислим реалността, която се очертава и като бъдеще.
Искрено вярвам, че ще са повече хората, които скоро ще проумеят, че бъдещето ни е въпрос на разум и на инстинкт. За самосъхранение.
Комплименти за блога и за уроците, който намирам във вашите страници! Искрени комплименти за адекватните коментари и на всички присъстващи тук.
Нина
Posted by craftsmanbg on февруари 9, 2012 at 01:42
Много добре казано, благодаря за комплиментите.
Posted by Димитър Стефанов on февруари 8, 2012 at 21:21
По принцип, човек няма нужда от голяма къща. Аз и семейството ми живеем в апартамент 65 м2 състоящ се от спалня, кухня и хол, като хола почти не се ползва даже не се отоплява. Концепцията за живот в големи жилища е наложена от банките и инвеститорите, които целят да натрупат огромни печалби. Именно те създадоха това потребителско поведение и илюзията че всеки може да си позволи повече отколкото изработва в действителност. За съжаление този балон се спука и сега почват да ни прецакват със всякакви измислени такси, данъци, цена на енергоносителите и т.н.
По отношение на малките къщи нека да се вгледаме в приордата където на всяко живо същество му трябва минимално място и както казва craftsman всичко е въпрос на оптимизация на вътрешното пространтсво.
Напълно споделям идеята за селския начин на живот и завръщане към корените ни, в противен случай ще станем жертва на корпоративните интереси.
Posted by craftsmanbg on февруари 9, 2012 at 01:41
Аз редовно гледам американски предавания за ремонт на къщи и цялата тази мания за по-големи размери е пълно безумие. Няма абсолютно никакъв смисъл. Купил съм си американски книги с планове за “малки къщи” – това което те разбират под малка къща е нещо което е под 250 кв.м Гледам за “малки кухни” ами тя една тяхна “малка кухня” е колкото целия първи етаж на моята къща, а една “малка баня” е колкото моята спалня. В Швеция когато бях попитах колко върви една средна къща от 100 кв.м, те ми отговориха, че никой не строи под 120 кв.м и това се води малка къща. Кой има сметка от това надуване на площите без всякакъв смисъл и нужда? Очевидно това е една натрапена култура на безочливо консуматорство, която е само в интерес на корпоративните и банкови картели.
Време е ние нормалните хора да намерим реални решения за един нормален начин на живот и да отърсим от раменете си бремето на безумно скъпите строителни технологии.
Posted by maxim on февруари 10, 2012 at 23:45
по принцип съм съгласен но имам 2 коментара – в цитираните държави се очакват по 2-3 деца – тоест 2-3 детски стаи плюс стая за гости плюс 2 бани, което е мин. 120 м2 дори и при най-добра наредба. друго – ако ще се строи къща, копае и т.н. разходите от 100 до 150 м2 например спадат – всеки следващ метър струва по-малко поради ‘икономии от мащаба’
Posted by craftsmanbg on февруари 11, 2012 at 00:03
Две-три деца не се нуждаят от две-три детски стаи. Традиционно българските семейства са имали по 7-8 деца, но не са живели в къщи със 7-8 детски стаи. Аз съм израстнал в къща само с 1 спалня и 1 кухня. Аз, баща ми и майка ми и брат ми живяхме в една единствена спалня, която беше още и хол и дневна, и детска и всичко. И нямам никакъв спомен да ми е било тясно или притеснено. И причината за това е, че не беше апартамент, а къща и имаше ДВОР. И ние прекарвахме времето си най-вече на двора или на улицата.
Наличието на двор прави огромна разлика в една къща и колкото и да е малка самата къща, двора компенсира по невероятен начин.
В момента ние живеем със съпругата ми и двете ни деца в малка къща с основа 49 кв.м на етаж и половина. Това прави около 70 кв жилищна площ. Имаме само една детска стая и една спалня, но децата предпочитат да спят при нас в спалнята. Имаме и стая за гости, хол и кухня. И къщата просто е предостатъчна за нуждите ни. Спокойно можем да отгледаме още две деца в нея, като стаята за гости ще стане детска, за да разделим момчетата от момичетата след определена възраст.
Двора ни е малък (под 200 кв.м) обаче е ДВОР и прави огромна разлика. Не изпитвам никаква нужда от повече площ за живеене. Дори имаме още недовършени неща, които като довършим къщата ще се почувства още по-голяма.
Posted by Аделина Николова on февруари 20, 2012 at 18:58
Поздравления, не бях чела по-добре съпоставени градския и селския живот! Чак понякога се чудя как е възможно масата хора да смятат градския начин на “живот” изобщо живот, а ходенето на някаква безсмислена “работа”, прибирането в панела и мятането на децата по градини и училища – смисъл на живот…..
Posted by Веско Желев on февруари 21, 2012 at 18:40
Добри думи за селския живот,и аз съм за, но нека порасъждаваме.Отиваме в някое село защто ни е писнало от мрусотията, от всекидневното напрежение на градския живот или защто сме рашили да живеем по здравословно,да копаем да сеем да си отглеждаме животинки,изопщто да постигнем някакво спокоиствие.По големия процент от Българите имат някакъв имот на село.И тук се сбъскваме хиляди проблеми както битови така и адменистративни,дори и в по-големи села няма училищта, няма лекар,няма канализация, няма нормална инфраструктора. На село имаш две възможности,да се издържяш от земеделие или животновътство.И двете са не переспективни,за някакво произвотство е почти немислимо,всичко е комасирано в големите градове.В нашата мила Родина никога при никоя влас не е мислено за селата да не говорим че пъпната връв на Българина отдавна е скъсана с Българското село,той не знае какво да прави там,за него е чуждо.За младото поколение е само временно приключение за летните ваканции,вярно е че има шепа хора които се МЪЧАТ да живеят там.Погледнете че във всички бедни държяви населението в активна възраст е съсредоточено в големите промишлени градове.Може да се пише много за и против,но действителността и реалнистта са две изключващти се понятия.Аз живея на село но работя на 45км в големия град и всеки ден съм принуден да пътувам до работата си, и не защто го желая а защто нямам друга алтернатива.ЗА малките къщти, ами те ще стават все по-малки все по ниски, мисля така защто съм свързан със строителството,дали ще бъдат глинени,керпичени/тези са ми слабост/дървени или монолитни ще покаже времето.Благодаря Ви за интересната тема.
Posted by craftsmanbg on февруари 21, 2012 at 22:14
Бай Веско (ако позволиш да се обърна така) – на село има и перспектива, и поминък и живот и свобода и радост и всичко, което е нужно. Но човек трябва да има очи за да го види и ум за да го осмисли. Който счита, че единствената му алтернатива е града, значи той няма нито очи и нито сърце за селото и за свободата, които са там. Умонастроението на човека е ключово относно това, какво човек вижда и какво не вижда, какво желае и към какво се стреми, както и какво намира и какво не успява да намери.
Аз живея на село без да се мъча ни най-малко и все повече намирам ресурси, възможности и перспектива в селото. Селата в момента са като едно отрупано лозе, което никой не бере, защото някой е успял да внуши на хората, че на село грозде не вирее (образно казано). Който обаче има очи да гледа – ще види.
Posted by Нина Миланова on февруари 22, 2012 at 09:17
Изкушавам се да допълня:
Разбира се, има немалко хора, които живеят извън големите градове и никак не са съгласни с написаното. Но ще признае ли някой, колко нелепо строеше доскоро (и все още строи) българинът? Колко къщи с размери на прогимназии днес пустеят в провинцията???! Грозни и празни паметници на социализма, рожби на лакомията българска, строени за “светлото бъдеще” или за завистта на комшията и родата. Продължавам да не разбирам – защо все е виновна държавата за нашата глупост, неадекватност и непрактичност… или за нашия мързел? Нека си спомним чия е заслугата за българското Възраждане – на държавата или на българите, живяли тук? Знам отговора!… Знаят го всички.
По всеки въпрос българинът е по-по и -най, но все на държава не случва. Все му е криво, че някъде другаде нещо е по-добре – ливадите по-зелени, къщите по-красиви, селата по-уредени и по-богати!… У нас всеки играе футбол по-добре от Стоичков или от Бербатов, … но го играе пред телевизора в хола си. Всеки би управлявал държавата по-добре от властта, която сам си избира! А собствения му двор тъне в боклуци, които сам трупа от десетилетия. Той не взима акъл, но дава акъл! Има си затова и крилата фраза: Не ми давай акъл, дай ми пари! Той не запретва ръкави в днешното трудно време, а псува държавата, която не се грижи за него и за децата му … и все гледа извън оградата си. Едно време повтаряше на децата си “Учи, за да не работиш”, сега е друг припевът – Бягай в чужбина, тук няма живот! И къщите зейнаха празни… Огромни и празни – някои си останаха недовършени, неизмазани, необзаведени. На по три ката!
Кой и за какво да строи детски градини, училища, поликлиники в пустеещите села? София също изпадна в криза поради остър недостиг на детски градини – населението й нарастна двойно. Сега всяка седмица се откриват нови и нови, а тепърва ще се строят и нови училища… Но! Все още никой не “вдява”, че този процес скоро ще има обратен знак, че манджата в този казан е на свършване. И ще започне миграцията ни за оцеляване в друга посока – натам, където се ражда храната. И пак за някои ще е късно, държавата пак ще има вина за нашето недоглеждане и недочуване… и пак някой ще ни е взел хляба.
Каквото и да говорим, в тези блогове има какво да научим и най-вече за какво да помислим, ако четем през своите очила и със своя акъл. Дали в редовете или между тях, но нашият домакин е близо до истината. Поздравявам го още веднъж и се радвам на всеки блог. Зареждам се тук с оптимизъм и … искрено се надявам, че скоро ще видим повече материали с наша действителност между добрите примери.
Успех на всички!
Posted by craftsmanbg on февруари 22, 2012 at 22:08
То “държава” такова нещо само по себе си не съществува. Държавния апарат е съставен от хора, които идват не от някъде другаде, но от същия този народ. Затова каквото си надробяваме, това и ще сърбаме. А народа има отчайваща нужда от добър пример и затова трябва да се работи именно в тази посока. Има и такива, които ще презрат и оплюят дори и добрия пример, само че те не разбират, че той съществува не за тях, а за останалите.