Напълно е възможно информацията ми за цената на дограма за пасивни къщи вече да е поостаряла. Нови решения постоянно излизат на пазара и това винаги води до сваляне на цената. 230 лв/кв за пасивна дограма обаче ми се струва нереално, когато става въпрос за дограма за пасивни къщи. Аз само преди няколко месеца поръчвах троен стъклопакет и цената му варираше между 50 лв/кв за по-евтино изпълнение и 100 лв/кв за по-качествено изпълнение, като тука говорим за 36 мм а не 50 мм. Най обикновено флоатно стъкло 3мм с добро качество струва 12-18 лв за кв.м, не знам колко струва ниско емисионното, но очевидно няма да е по-евтино и още на ниво стъкло може да се види колко най-малко ще струва стъклопакета.

Също така наскоро поръчвах обикновена ПВЦ дограма и доста проучвах цените и се спрях на оферта около 290 лв/кв за българска ПВЦ дограма с двоен стъклопакет с аргон. Това беше от сравнително по-ниските оферти. Ето защо цената, която споменаваш не ми се струва реална.

По отношение на глинените къщи, ако преобладаващите форми са такива значи се правят най-вече от хора, които вярват в космически енергии. Нашите прадеди, които са правели къщи от кирпич в съвсем друга форма очевидно не са вярвали в подобни неща.

По всеки въпрос българинът е по-по и -най, но все на държава не случва. Все му е криво, че някъде другаде нещо е по-добре – ливадите по-зелени, къщите по-красиви, селата по-уредени и по-богати!… У нас всеки играе футбол по-добре от Стоичков или от Бербатов, … но го играе пред телевизора в хола си. Всеки би управлявал държавата по-добре от властта, която сам си избира! А собствения му двор тъне в боклуци, които сам трупа от десетилетия. Той не взима акъл, но дава акъл! Има си затова и крилата фраза: Не ми давай акъл, дай ми пари! Той не запретва ръкави в днешното трудно време, а псува държавата, която не се грижи за него и за децата му … и все гледа извън оградата си. Едно време повтаряше на децата си “Учи, за да не работиш”, сега е друг припевът – Бягай в чужбина, тук няма живот! И къщите зейнаха празни… Огромни и празни – някои си останаха недовършени, неизмазани, необзаведени. На по три ката!
Кой и за какво да строи детски градини, училища, поликлиники в пустеещите села? София също изпадна в криза поради остър недостиг на детски градини – населението й нарастна двойно. Сега всяка седмица се откриват нови и нови, а тепърва ще се строят и нови училища… Но! Все още никой не “вдява”, че този процес скоро ще има обратен знак, че манджата в този казан е на свършване. И ще започне миграцията ни за оцеляване в друга посока – натам, където се ражда храната. И пак за някои ще е късно, държавата пак ще има вина за нашето недоглеждане и недочуване… и пак някой ще ни е взел хляба.
Каквото и да говорим, в тези блогове има какво да научим и най-вече за какво да помислим, ако четем през своите очила и със своя акъл. Дали в редовете или между тях, но нашият домакин е близо до истината. Поздравявам го още веднъж и се радвам на всеки блог. Зареждам се тук с оптимизъм и … искрено се надявам, че скоро ще видим повече материали с наша действителност между добрите примери.
Успех на всички!

Аз живея на село без да се мъча ни най-малко и все повече намирам ресурси, възможности и перспектива в селото. Селата в момента са като едно отрупано лозе, което никой не бере, защото някой е успял да внуши на хората, че на село грозде не вирее (образно казано). Който обаче има очи да гледа – ще види.

Преди години когато започнах да правя моята къща аз тъкмо бях започнал да навлизам в материята за дървените къщи, но още нямах достатъчно познания, нямах и увереност да се хвана сам да работя по моята къща. Затова наех една фирма, собственика на която твърдеше, че строил къщи в САЩ и беше супер красноречив и сладкодумен. Оказа се че съм попаднал на фирма, която може да се класира в топ 3 по калпазанщина в България. Такива изпълнения имаше, че просто ми побеля косата (буквално). Състариха ми изгледа с едно 7 години. Да не говорим, че всичко ми излезе поне едно 3 пъти по-скъпо отколкото трябваше. Само покрива го правихме 3 пъти. Слагане, махане, слагане, махане, слагане. И за всичко се плаща.

Всъщност цялото това ужасяващо преживяване стои и в основата на създаването на този блог, който има за цел да предпази други хора от това, което аз трябваше да преживея.