Това ми напомня на един коментар, на който попаднах в един български форум, където един от потребителите се подиграваше с дървените къщи, показвайки снимки на това какви разрушения е нанесъл някакъв джип, който буквално е излетял от пътя и се е стоварил върху една дървена къща в САЩ. И хората се подиграваха колко глупав начин на строене било това, като се има предвид какви поражения бил нанесъл джипа на тази къща. И същевременно величаеха колко велик бил бетона.

Аз бих препоръчал на тези хора да разгледат снимки на къщи с бетонна конструкция след земетресение и да ги сравнят с тези на дървени къщи. И след това да се замислят каква е вероятността някой джип да прелети и да ти кацне върху къщата, сравнена с вероятността от силно земетресение. Още повече като се има предвид, че България се намира измежду най-рисковите земетръсни зони на Европа.

За още информация по темата можете да прочетете ето тази предишна статия от блога.

Малката къща е нашият приятел за трудни времена. Тя е икономична, строи се лесно, бързо, по-евтино и използва всеки квадратен сантиметър място. Нищо не е пропиляно, нищо не е излишно.

Малката къща заема много малко място от двора, така щото дори и малкият двор може да се използва по-пълноценно. А във време на криза, дворът означава – градина и собствена, домашно произведена храна, която не само ни идва почти безплатно, но също така и е много по-истинска и здравословна.

Малката къща позволява да си разделим двора с наши роднини и приятели, които също да си построят малка къща и така да споделим разхода за земята, както и данъците върху имота. Разбира се малката къща означава също и много по-ниски данъци.

Малката къща позволява да бъде отоплявана с малка печка, и парите които спестявате от това, че строите по-малка къща, можете да инвестирате в по-скъпа, но високо ефективна и икономична печка, която може да свали двойно разхода ви на дърва.

Малката къща се обзавежда по-лесно, по-евтино и винаги е по-уютна от голямата.

Малката кухня може да бъде много симпатична и разбира се е по-евтино да се направи. Парите, които спестявате от размера, можете да вложите в по-красив детайл, който ще ви носи много по-голяма удовлетвореност всеки път като погледнете своята кухня.

Малката площ на къщата също позволява да вложите по-качествена (и по-дебела) изолация. По този начин живота в тази къща ще бъде не само по-качествен, но и много по-икономичен.

Най-икономичният вариант за къща е, ако тя бъде направена на етаж и половина. Това ще рече да има обитаем подпокривен етаж.  Три от най-скъпите неща на една къща – това са основите, покрива и фасадата. Когато направите къщата си на етаж и половина вие удвоявате жилищната площ на къщата, докато в същото време имате два пъти по-малък разход за основа и покрив и около 1.3 пъти по-малък разход за фасада, ако бихте направили същата площ на един етаж.

Някои хора не харесват скосеното подпокривно пространство, други пък го намират за много интересно и подходящо за създаване на много уютна атмосфера.

Малките пространства не само е по-лесно да бъдат направени уютни, но те също и се отопляват по-лесно. Например точно, докато пиша тази статия, аз се намирам в една подобна малка подпокривна стаичка, която е толкова добре изолирана, че при температура от -3 до -10 градуса по C, тя се отоплява напълно успешно единствено от… компютъра. И не само това, но понеже е най-малката стая от всичките, е и най-топлата. Което отново ме връща на мисълта, с която започнах тази статия, а именно, че малките неща са големите приятели на малкия човек.

По всичко изглежда, че 2012-а година ще бъде тежка и трудна, нека се заобградим с верни приятели, които да помагат в трудни времена.

Ако прескочим традициите и мисленето, формирани по времето на комунизма и се върнем по-назад във времето, когато селото е било гръбнака на обществото, и градината и нивата, а не супермаркетът, са били източникът за храна, то ние ще започнем да виждаме защо кухнята е имала толкова централна роля. Това е мястото, на което не само се готви, но и мястото, където се приготвя зимнината. А от зимнината е зависело оцеляването на цялото семейство. Преди хиляди години цар Соломон, който се е считал най-мъдрият човек, живял някога на земята е казал, „Каквото е било пак ще бъде“ и аз имам всяко основание да мисля, че ще дойде време, когато селото и кухнята отново ще играят основа роля в оцеляване на семейството. И ако преди години подобно съждение би било смехотворно днес когато повече от всякога виждаме световната индустриална система (направила града център на живота и храната ни пристига от хиляди, а понякога от десетки хиляди километри) – да се изправя пред огромен срив, то подобна перспектива не е никак необичайна. Или както са казали старите хора, където е текло, пак ще тече.

Основната идея, която бих искал да развия казвайки тези неща, е че уникалната селска обстановка в селската кухня се постига тогава когато се разбира селския начин на живот и нужди. Начина на приготвяне на храна, на зимнина, сушенето на билки и подправки, необходимите прибори за това, типичните съдове правени от местния грънчар, дърводелец и ковач, без тези елементи в тяхната цялост и практическа връзка с оригиналния начин на живот, кухнята никога няма да придобие този уникален селски вид и уют.

Една от най-важните характеристики на уютната селска кухня, това са топлите цветове на стените. Тези топли цветове могат да се постигнат или чрез дървена ламперия тонирана в топлите тоналности на охрата и кафявото, или чрез топли цветове в гамата на тъмно жълтото и охрата. Забележете също, че цвета на стените не е равномерен, като това напомня на глинена мазилка при която определени места са с по-наситен цвят от други. Глинената мазилка също създава уникален уют със своето присъствие, ако е добре направена.

Старите класически мебели (малко поочукани и пообелени), комбинирани с кошници за плодове и зеленчуци са много характерен елемент от обстановката на селската кухня.

Кухненски плотове от глинени плочки, комбинирани с грубо обработена дървесина е  още един характерен елемент за селска кухня.

Необходимо е внимателно планиране на цялостната визия, разпределение, цветова гама. Принципа „събери чарк“ е подходящ само за склад за вторични суровини.  Всички елементи трябва много внимателно да бъдат подбрани и хармонирани помежду си. Ето един пример за това как добри материали и елементи не гарантират  добре изглеждаща селска кухня.

Тук имаме камък, дърво, перденца, все характерни елементи за хубава селска кухня. Но пропорциите, изпълнението, финиша на дървените части са некачествено направени от там цялата визия пропада. Дори оригиналния стар кухненски скрин е финиширан ужасно и стои на петна, защото е правен от хора лишени от познания за дървото и качествената му обработка. Да видим дали така стоят нещата, когато се правят от хора с разбиране:

Висящите тигани и посуда са друг интересен елемент, който много често присъства в характерната селска кухня. Уникалната обстановка се постига когато поръчате отделни елементи на местния бакърджия или ковач. И също така ви трябва дърводелец чието мислене не е отнесено от вихъра на комунистическите традиции на грозотията и неадекватността.

Много често се допуска грешка при опита да се постигне селска атмосфера, като се облече всичко в дървена ламперия.

Това е типичен български опит за създаване на селска атмосфера. Това че дървената ламперия е обработена неадекватно и „традиционно“ стои на петна е едно на ръка. Обличането на всичко с ламперия (дори да бъде направено правилно) прави обстановката тъмна и потискаща. Ето защо тъмната обстановка може да се балансира с бели мебели, както се вижда на по-горната снимка.

Тук стените са по-скоро стил „прованс“, но отново виждаме как тъмният им цвят и тежкият декор е балансиран със светли мебели, врати и прозорци.

Селската кухня трябва да бъде отворена към останалите пространства на първия етаж,това създава не само усещане за простор, но и за цялостност. Всекидневната и кухнята са едно цяло като по този начин храненето и отпочиването вървят ръка за ръка. А още уютната кухненска обстановка радва окото,  докато си отпочиваме във всекидневната.

Преди всичко за да бъде кухнята уютна всичко трябва да бъде чисто, спретнато и подредено. За всяко нещо трябва да има място и всички неща трябва да бъдат по местата си.

Кошниците с плодове и зеленчуци са не само нормална част от селския живот, но също са важен елемент от обстановката на селската кухня.

Именно заради използването на кошници и кошове, мебелите с отворени лавици, които да ги подслонят са друг характерен елемент от селския интериор.

И не на последно място трябва да се помни, че старите къщи са имали по-скоро малки прозорци поради съвкупност от причини, на които не бих искал да се спирам сега. Но е важно това да се компенсира с добро осветление. От друга страна по-мрачната обстановка има своята загадъчност, която може да се задълбочи и доразвие с добавянето на газови светила или свещи, които ще допълнят обстановката по свой характерен начин.

След 45 години комунизъм и 22 години меркантилна пошлост, българската душа е изнурена да гледа грозните произведения на комерсиализираното невежество, дивия селски шуробадженашки бизнес модел, на плитките клишета на  криворазбраната глобализация и на безмозъчната култура на евтините боклучави стоки облъчващи ни от всички рафтове на корпоративните вериги мастодонти.

Ние живеем на Балканите, дори да не живеем всички в планината, ние сме балканджии по дух. С Балкана и планината е свързана нашата история, нашето минало и неизбежно  нашето … бъдеще. Наскоро попаднах на една прекрасна мисъл  от Lord Acton -  „The future is written in the past (Бъдещето е записано в миналото).“

Ето защо в тази статия бих искал да погледнем към миналото на българина, към неговото творческо и балканско минало, за да видим проблясък и за неговото бъдеще. Не знам колко от вас си дават сметка, но нашият иначе малък народ въпреки годините си на робство е успял да създаде над 50 вида носии, според региона и местната култура, но заедно с тези носи е създал и уникални  характерни за всеки регион песни и танци. Как е възможно народа който е създал и предложил на света това:

Днес да създава това:

И това:

Забележете колко добре и внимателно са подбрани и хармонирани всички цветове и форми в българските носии. Като народ ние носим това творчество в себе си, това желание за красивото, изкусното, хармоничното, но вместо това сме принудени да живеем в грозното, пошлото и повърхностното. Време е българите които са създали тези прекрасни носии, да се събудят и започнат да създават своите уникални  и красиви интериори.

Време е юнакът балкански да се събуди от сън и да издири своите корени и да започне да твори. И то не за да го види света, и да го признае, защото да се борим за нечие признание издава робска психика и слугинажно мислене, но защото така ни подобава, да правим всичко де що е право и да се зарадваме в труда на ръцете си.

Задава ли си обаче някой въпроса – Какво се изисква за да можем да творим и създаваме, да работим и да успяваме, не просто както някога преди, а по-добре от всякога?

Каква е цената, която трябва да се плати за да си върнем уменията и занаятите, свободомислието и креативността?

Откъде трябва да започнем, и как да вървим напред? Този блог не е създаден за да ви даде отговор на тези въпроси, но ако мога да ви накарам поне да се замислите за тях и да започнете да търсите отговори, то това би било добро начало само по себе си.

Аз обаче ще се върна на планинските интериори.  Цялата дървесина в интериора на тази къща е направена от елша. Елшата се характеризира с това, че има много чепове, и точно това допринася за ръстикалния ефект, особено когато дървесината е обработена и тонирана по подходящ начин.

За да останат конструктивните греди видима част от интериора изолацията на покрива не се поставя между тях (както е в стандартния вариант), но се слага твърда вата над обшивката и върху нея се поставя паропропусклива мембрана и върху тях се наковава конструкция за покривните керемиди.

Понякога се използват контрастни цветове извън топлата схема на земните цветове, за да се внесе елемент на селска обстановка, като добавка към планинската.

И разбира се топлите цветове в банята предразполагат човек да се съблече и да вземе душ, докато студените създават усещане за студ и действат отблъскващо на идеята за къпане.

Надявам се лиричните ми отклонения и нестандартния ъгъл от който подходих към тази статия да са ви предизвикали да се замислите отвъд насладата от красивите интериори и да потърсите начини за промяна на грозното ни българско статукво. Ние сме народ с много богата история и настоящия ни период на изгубена идентичност не е задължително да продължава вечно.

В тази статия бих искал да представя няколко идеи за една по-пълноценна визия на къщата за селски туризъм.

Преди всичко къщата за еко туризъм трябва да има визуална връзка с природната обстановка. Това означава използването на естествени материали като дърво, камък и глина.

След това къщата за гости трябва да бъде по-скоро малка и уютна, а не огромен и масивен комплекс с много стаи. Нека не забравяме, че хората желаещи селски туризъм, обикновено живеят в градовете в многоетажни блокове и искат да избягат точно от тази маса бетон, която ги заобгражда. Ето защо идеалната къща за гости е малка, самостоятелна или в най-лошия случай част от малък комплекс от малки къщички. И ако ще бъде комплекс, то е силно препоръчително къщичките да бъдат на прилично разстояние една от друга и да имат разнообразна архитектура, а не да приличат на строени войници в еднакви униформи.

Това разбира се би оскъпило проекта, но компромисен вариант би бил, малки къщички с еднаква конструкция, но финиширани и обзаведени  по различен начин както цветово, така и откъм интериорен и екстериорен детайл. В природата няма две неща напълно еднакви и дори сред трилионите снежинки, които падат от небето няма две напълно идентични. И точно това прави природата толкова красива и уникална, а именно единството на различните неща.

Второто много важно условие за къщата за селски туризъм е дворът и градината. Едно от основните неща, което различава къщата от апартамента е, че тя има двор, и може да се насее и организира градина. Това изисква допълнителен труд, инвестиции и поддръжка, но дори и грозновата къща би изглеждала привлекателно, ако бъде обгърната от пищна зеленина.

Семплите, но разнообразни градински структури и мебели са също много важен елемент за къщата за гости. Когато човек отива на селски туризъм, той не отива, за да се затвори с някоя стаичка, но да прекара време на открито.

Въпреки това интериорният дизайн не е за подценяване и аз бих искал да поговорим малко за него.

Интериорът на селската къща трябва да отразява живота на село. Но това, което се случва в България е, че повечето селски къщи се държат от градски хора, които нямат никакво разбиране за реалностите на селския живот. Ето защо най-добрата селска къща може да бъде създадена от хора, които обичат и живеят селския живот.

Уникалният селски детайл не трябва да бъде изсмукан от пръсти с цел обстановката да изглежда „по-така“ – но да отразява реалните нужди на човека, живеещ на село. Само така обстановката ще изглежда автентично, а не като съдрана и закърпена дреха.  Аз съм виждал много такива български интериори на селски къщи, където всичко мирише на меркантилност, и къщата за гости е създадена да „прави пари“, а не с цел да позволи на гостите да се докоснат до автентичната селска атмосфера и начин на живот.

Кухнята трябва да комбинира мебели от естествена груба дървесина и контрастни цветове, наподобяващи тези в една зеленчукова градина.

Не знам за вас, но аз определено бих завел семейството си на почивка в селска къща като тази. Снимките, които споделям с вас, са на реална къща за гости, която се предлага, но за съжаление не в България. Но ако случайно минавате през Петалуна, Калифорния, тази къща ви очаква срещу $100 на вечер.

А ако някой от вас е попаднал на селска къща за гости с автентична селска визия било в България или чужбина, ще се радвам, ако споделите линкове в коментарите под тази статия.

Класически плевнята е изградена от структура от дялани дървени греди и е облечена с дъски, които имат малко разстояние между тях с цел вентилация и по-лесното изсъхване на сеното. Ако обаче процепите бъдат затворени с летви, то получаваме една затворена фасада, което позволява сградата да бъде пригодена за къща. По този начин също се получава красивата фасадна визия „дъска и летва“ (board & batten). Дървесината се обработва с натурални масла, а не с байцове за да не се напуква покритието и за да  бъде защитена в дълбочина а не повърхностно.

Класическата западна архитектура на плевните позволява лесно добавяне на пристройки отляво и отдясно, ако вече не са направени. Това дава възможност за увеличаване на жилищната площ, въпреки, че стандартно плевните не са никак малки по размер.

Плъзгащите се врати така характерни за западния стил плевни позволява да се създаде уникална връзка между интериорното и екстериорно пространство.

Пристройките могат да служат и за покрита веранда или ако се остъклят да се превърнат в така наречените „слънчеви стаи“ (sun rooms).

Класическата post & beam конструкция осигурява не само изключителна здравина на дървената структура, но също позволява цялата конструкция да се разглоби и пренесе на друго място. Забележете видимо издадените дюбели, които заклинват класическата дърводелска сглобка  „жлеб и шпилка“ (mortise & tenon). Причината да бъдат издадени е именно да се осигури възможността да бъдат извадени при желание за преместване или разглобяване на конструкцията.

На тази схема се вижда по-ясно какво точно представляват тези сглобки и как работят. Ще забележите, че освен свръзката „жлеб и шпилка“ на мястото на свързване гредите са изрязани навътре за получаване на допълнително заклинване. По този начин усилията на натоварване се разпределят по-добре върху гредите и не се натоварват единствено жлебовете и шпилките. Това определено отнема повече време и е по-трудоемко, но резултата е изключително здрава и дълготрайна конструкция.

Интериорните пространства са винаги отворени в този тип къщи. В зависимост от предназначението на къщата – лятно, може да не се добавя изолация в стените, или ако ще се ползва целогодишно стените могат да се топло изолират. В нашия пример стените не изглеждат да са изолирани, но ако се вгледате в горния прозорец ще видите колко дебела реално е стената след гредовата конструкция, което показва, че стените са двойни и пълни с изолация.

Каменната камина и детайлите от ковано желязо са с постоянно присъствие в подобен тип къщи.

Подовото покритие обикновено се прави от масивна грубо обработена дървесина, за да се върже с цялостната визуална и архитектурна концепция на сградата. Кухненските шкафове следват същата линия. Големи порцеланови мивки селски стил са предпочитан избор при този вид интериор. До скоро беше почти невъзможно да се намерят такива в България, но вече има поне два модела на разположение в IKEA. Ние вече си купихме такава мивка и при първа възможност ще я използваме за нашия планински проект с който ще ви запозная, когато напреднат нещата и имаме снимков материал.

Голямата площ на плевнята позволява заделянето на място за кът за отпочиване. Обърнете внимание също на осветителните тела и декоративните елементи.

Ръстикална баня с осветителни тела от метал и слюда и постлана със … черга, която удивително наподобява нашите традиционни български черги.

И какво е селската къща без зимник? Традиционните зимници вкопани в земята и доизградени с камък осигуряват постоянна температура независимо от външната температура и сезона. Тази температура винаги се задържа в диапазона 10-15 градуса по Целзий и е идеална за съхраняване на земеделска продукция. Ако аз трябваше да направя дървената врата за този зимник бих я направил с вградена изолация с цел да се увеличи ефективността на зимника и поддържането на желаните температури.

Ако имате стара плевня на село надявам се след тази статия ще я погледнете с други очи.

Ще забележите, че цветовата палитра много внимателно следва концепцията за натурални, земни ( earthtones) цветове, както и се придържа към използването на естествени материали. Нищо не създава уютна домашна обстановка, така както естествените материали като дърво, камък, глина и текстил. Мазилките в този тип къщи са обикновено глинени мазилки, каквито е почти невъзможно да се намерят в България.

Високите тавани дават усещане за пространство и обем, но помещенията с високи тавани са по-трудни за отопление.  Един смешен, но реален проблем с високите тавани е че е почти невъзможно да хванете и убиете мухите, които са влезли в помещението, защото те имат възможност лесно да избягат далече от вашия достиг.

В лог интериорите меката мебел обикновено е от естествена кожа или в комбинация с дамаска характерна за планинския стил.

Дебели масивни трупи служат както за основа на конструкцията, така и за декоративни елементи.

Мебелите са от състарена, грубо обработена дървесина. Включително кухненските шкафове.

Обърнете внимание на уникалните осветителни тела, без които тази обстановка няма да бъде същата. Всеки един елемент има значение и трябва да бъде хармониран с цялостната концепция. Забележете също грубата глинена мазилка на тавана.

Мебелите са тежки и масивни.

Кожуха на аспирацията е типично от кована мед или желязо.

Детайли от уникални масивни елементи и камък допринасят за цялостната обстановка.

Забележете също осветителното тяло в средновековен стил, както и текстилния елемент в дъното, който много често се използва при планинските интериори, а в същото време удивително напомня на традиционните български геометрични форми използвани в народните ни носии и текстили.

Отворените пространства са друг характерен елемент на лог интериорите. С изключение на спалните и баните, всички останали пространства са отворени и свързани без да се ограничават в рамките на стаи тип кутийки.

Елементите от ковано желязо са друг характерен елемент от интериорите на планинските и лог къщи.

Уникалната топла светлина в осветителните тела се постига с помощта на специални листи от слюда, които заменят стъклото. Слюдата се е използвала още от средновековието. Осветителните тела със слюда са едни от най-често използваните за планински и лог интериори.

Такива лампи в България не съм виждал никога, нито съм могъл да намеря такава слюда, колкото и усърдно да търсих. Единствения начин е да се внесе от Индия и ние ако успеем да го направим ще пробваме да създадем няколко модела подобни лампи. Но какви точно ще остане за изненада.

Комбинацията на оцветена с тъмно масло дървесина заедно със светла дървесина е много характерна за планинския интериор.

Камината от камък е друг задължителен елемент. Забележете текстилните елементи колко наподобяват фолклорния български декор.

Големите прозорци и витрини са неизбежна част от този тип къщи. Обърнете внимание че никъде няма пердета, които да блокират или ограничават гледката.  Тъй като тези къщи се правят по средата на огромни парцели от десетки, а понякога и стотици декари частна земя, няма как външен човек да наднича през прозорците. Този факт елиминира напълно нуждата от пердета и позволява да се насладите изцяло на гледката през огромните прозорци.

Спалните в лог къщите са изключително уютни и често имат екстри като глинена камина, малък кухненски кът, собствена баня и вградени гардероби с размера на стая.

Текстилите са викани в меки, топли цветове с контрастиращи елементи за получаване на дълбочина и многопластовост на визията.

Топлата и естествена глинена мазилка също присъства в повечето интериори. тя е естествено паропропусклива и това допринася, както за трайността на конструкцията така и за атмосферата в помещенията.

Баните са огромни и често се използват умивалници от кована мед.

Често пъти на пода в банята се използва под от масивна дървесина вместо теракота, а плочките са само под душ кабината. Забележете колко по-студена стои банята от горната снимка.

Друг уникален елемент характерен за за лог къщите е ваната от дърво, а също така и мивките от дълбан гранит:

Надявам се, че с този кратък обзор на интериора за лог къщи успях да обогатя вашите представи и да вдигна летвата на вашите очаквания. Сега е време да видим какво можем да постигнем ние българите.

България никога не е разполагала с такива огромни запаси от стари иглолистни дървета, затова и нашите традиционни дървени къщи са разработени на основата на дъбовия и буков материал, който изобилства в планинските ни гори. Дъбът обаче расте и едрее много по-бавно от иглолистната дървесина, затова и нямаме на разположение толкова дебели трупи, които да позволят развитието на такъв тип строителство. Също така дъбът и букът, които растат в България не стават много дълги и не са подходящи за изработката на дълги трупи от порядъка на 5 и повече метра.

В Америка обаче местното население е използвало дървесните си ресурси изключително икономично в продължение на хиляди години и това е позволило развитието на много мощни дървета с огромни дънери и размери. Това е дало възможност на скандинавските строители в Америка да развият своя занаят много повече и да надминат своите европейски колеги.

Това разбира се не е единствения фактор за това развитие. Европа винаги е била земя разкъсвана от войни, потискана от тирани и смазвана от бюрокрация. Когато един народ се бори за оцеляването си, той е много по-ограничен в своето творчество и развитие. Ето защо вместо красивите американски лог къщи в Европа ще намерим скучни и постно направени лог къщи, подобни на тази:

Такива са лог къщите, които се предлагат и в България. Сухи и постни. Както по отношение на  екстериора, така и по отношение на  интериора. Затова в тази статия искам да ви запозная с лог къщите, които свободния предприемачески дух е успял да създаде в една страна, която е имала уникалната историческа възможност да вкуси свобода такава, каквато малко народи някога са познали. Затова нека сравним скандинавския лог занаят останал в своята незряла европейска фаза с неговото много по-съзряло развитие зад океана.

Това, което мнозина не знаят е че преди около 100 години благодарение на техническия прогрес и новите дърводелски машини, които позволяват лесно и бързо разбичване на дървените трупи на тънки греди, гредовата конструкция на къщите, която се ползва масово в Америка и до ден днешен е успяла почти да унищожи и ликвидира лог занаята в САЩ. Поради огромната разлика в цената никой повече не е искал да си прави лог къща.

В ранните пионерски години, лог къщата от кръгли трупи е била къща за бедните, защото всеки е можел да си отсече от близката гора колкото му трябват трупи и да си построи за няколко седмици своя лог къща и да има покрив над главата си. Ако ви се струва невероятно искам да отделите няколко минути и да погледнете как човек сам самичък успява да си построи лог къща  (около 35 кв.) само с традиционни ръчни инструменти.

Аз лично бях шокиран когато видях това видео за първи път. Трябва да се вземе предвид също, че тази къща, която този човек си построи трябваше да го защитава от много екстремни зимни условия далече в дълбините на Аляска. При това той е прекарал близо 30 години от живота си в къщата, която ще видите този човек да строи сам самичък в това видео. Който се интересува може да се запознае по подробно с живота на Dick Proenneke, в мрежата има още филми информация за неговия живот сред дивата природа в Аляска.

Моята идея обаче беше да покажа, че строенето на лог къща е било много прост и достъпен начин за дори за най бедните. С течение на времето обаче скелетно гредовата конструкция превзема строителството на къщи в САЩ поради по-ниската си цена и застрашава занаята за правене на лог къщи с изчезване. За тези които се интересуват бих споменал, че когато това се случва материалите за една къща от порядъка на 120-150 кв.м са стрували $300-$700. И това при месечен доход на работещ член от семейството от порядъка на $50-$400 в зависимост от професията и уменията.

Всичко това дава основание да се разбере, защо правенето на лог къщи е било толкова замряло в Америка, че чак е било застрашено от изчезване. Точно тогава един скандинавски майстор се захваща заедно с поддръжници да възроди този тип строителство. Но ситуацията е налагала лог къщата да се развие от обикновено жилище в нещо по-специално, нещо което да оправдае по-високата й себестойност. Точно така лог къщата в Америка се преражда, от дом за бедните в  дом за заможните и богатите и това е още една от причините американските лог къщи да се различават толкова много от европейските.

Огромни масивни трупи все още се намират изобилно в необятната шир на Северна Америка, където заедно със сеченето се развива и старателно залесяване. Нещо повече поради определени болести и вредители по иглолистната дървесина има огромно количество мъртви гори, които са в това състояние повече от 40-50 години, и мъртвите, но все още стоящи дървета снабдяват строителите на лог къщи с готов изсъхнал дървен материал.

Ако трупите са прясно отсечени те се нуждаят да престоят минимум една година за да стават за строителство. Във видеото, което споделих по-горе Dick Proenneke отсича дърветата за своята лог къща предходната година, и идва чак на следващата за да почне да строи с тях. Обикновено влажността в дървесината на трупи спада до около 21% след една година. Вещите в занаята обаче препоръчват трупите да престоят две години, а не една. В днешния забързан свят обаче никой не е готов да чака толкова дълго. Влажност от порядъка на 21% обаче е твърде висока, дори за трупи, защото дървото естествено ще изсъхва през годините за да спадне влажността до 12-18% в зависимост от климата и влажността на въздуха в региона. Това означава, че трупите ще се свият не малко и това изисква специален конструктивен подход, който да компенсира свиването на дървесината и произхождащото от това слягане на конструкцията. Теоретично дори изсъхналата дървесината се движи с около 1 см на всеки метър перпендикулярно на жилите. Свиването по протежение на жилите се счита за пренебрежимо малко.

Едно от основните предимства на лог къщите е красотата на структурата от дървени трупи, която се вижда както екстериорно, така и интериорно. Но ако тя бъде оставена без да бъде обогатена и балансирана с подходящ детайл и съпътстващи елементи и материали, като камък, глина и подходящ текстил, тя ще изглежда по-скоро монотонна и скучна, на моменти дори потискаща. Един от начините да се разнообрази визията на лог трупите е фугирането им със специални фугиращи смеси, които балансират тежкото излъчване на масивната дървесина. От друга страна това фугиране подпомага изолацията на къщата.

В същото време обаче точно за да се запази визията от трупите както в интериора, така и на фасадата е невъзможно да се постави допълнителна изолация, защото тя ще скрие трупите. Точно поради тази причина не еднократно в този блог аз съм застъпвал позицията, че лог къщите не са добре изолирани, защото дървото е изолатор, но не е много добър изолатор. И една лог къща ще изисква много повече разходи за отопление. В същото време обаче тъй като в САЩ лог къщата се е превърнала в къща за милионерите, то завишените сметки за отопление едва ли са проблем за някой който може да задели няколко милиона за такава къща.

Има производители , които предлагат изолирани лог къщи при които трупите се разцепват на две и между тях се слага изолация, като по този начин се запазва интериорната и екстериорна визия.  Това обаче оскъпява още повече и без това скъпата конструкция.  При все това не са малко купувачите, които избират именно този вариант въпреки оскъпяването.

Знаете ли, че за една лог къща като тази на снимката може да отидат дървени трупи на стойност от $50 000 до $200 000, но с изработката и обзавеждането цената скача от един до няколко милиона долара. Имайте предвид също, че в САЩ цената на лог трупите е около два пъти по ниска от европейските цени.

При всички случаи лог къщата оставя неповторимо впечатление и усещане, когато имате възможност да я преживеете на живо.

Нещо повече моят интерес и влечение към дървените къщи започна именно с лог къщите. Когато за първи път посетих една такава през 2005-а година в САЩ и в последствие си закупих книга с идеи за лог къщи. Ето това е тази книга:

Мога дори спокойно да кажа, че този блог нямаше да съществува ако не беше това посещение и предизвиканата от него покупка на The Log Home Book, която запали интереса ми към дървените къщи и в последствие към занаятите, които се изискват за тяхното изграждане и обзавеждане.

В следващата статия ще обърна внимание на интериора на лог къщите, което ще бъде и своеобразно продължение на темата за планинските интериори.

Ако някога решите да правите свой собствен кокошарник, разгледайте внимателно снимките в тази публикация, защото те ще ви дадат не само идеи за визуални, но също така и за практични решения.

Освен изискания стил на цялостната визия, този кокошарник прави впечатление със своите barn style врати, или с други думи казано врати тип плевня. Разбира се има се предвид плевните такива каквито се правят на Запад.

За разлика от типичните български кокошарници, в този дизайн е предвиден удобен достъп до яслите за снасяне, за да може снесените яйца да се вземат лесно, без да се влиза в курника. От двете страни на яслите има поставени дървени летви за да не изпадат яйцата и да се счупят.

Под секцията с яслите за снасяне има удобен шкаф за съхраняване на храна, хранилки и други необходими неща свързани с отглеждането на кокошки.

В горната част е предвиден вентилационен купол, който има също и декоративен ефект.

Жилищната площ за кокошките е разделена на две части.  Горната е отделена от земята за да бъде винаги суха и да осигури място за спане. Предвидени са летви на които кокошките да кацат и да отпочиват. Осигурен е и достъп до яслите за снасяне. Тук особеното е достъпа до всяка ясла да се ограничи така, че да не може да влязат две кокошки едновременно. Причината за това е, че понякога кокошките искат да снасят на едно и също място и така яйцата може да се счупят от боричкането за това място.

Долната част дава достъп на кокошките до земята, където могат да човъркат за червеи и насекоми. В случая тази част е поставена върху тухлена основа, но курника може да се сложи и върху самата земя.

Достъпът до „жилищната част“ е осигурен с плъзгаща се вратичка.

Изкачването до входната вратичка се извършва чрез рампа.

За заключване на вратичките се ползва плъзгащо резе. Основата е от сухо наредени тухли, уплътнени със ситен кварцов пясък.

Същия тип тухлена пътека се използва за достъп до кокошарника. Пътеките от сухо наредени тухли позволяват добър дренаж, поради което никога няма да се образуват локви върху тях.

За отворената част на курника се използва телена мрежа, като е желателно тази част да е възможно по-голяма. Разбира се всеки ще се съобрази с наличното му място. Там където има опасност кокошките да бъдат нападнати от лисици, невестулки и други хищници е добре мрежата да се вкопае поне 30 см под земята за да се предотврати подкопаването на курника. Хищниците които нападат кокошките обикновено са достатъчно хитри и подкопават оградата за да достигнат до плячката си.

Първите обитатели са готови за своя дом.

Ако желаете повече практически идеи и съвети за изграждането на свой собствен курник, както и за отглеждане на кокошки, бих препоръчал да посетите ето този сайт: http://www.backyardchickens.com/

И за финал бих искал да дам един много по-различен, но удивително естествен и красив БЪЛГАРСКИ дизайн на кокошарник.

В много отношения този дизайн е по-малко практичен, но лесно биха могли да се добавят екстри от показаното по-горе. Това което обаче придава уникалната визия на този кокошарник е това, че са използвани стари / състарени дъски и каменни плочи за покрива. При всички случаи дали желаете класическа селска визия или по-стилен дизайн, подходящ дори за градска къща, надявам се че съм успял да предизвикам вниманието ви с интересни идеи и концепции.

Една планинска къща естествено се намира далече от градските джунгли от бетон и асфалт. Тя е поставена сред хълмове и гори, зеленина и хребети, реки и горски потоци. Ето защо първото условие както за екстериора, така и на интериора е да се вписва естествено в своята обкръжаваща среда. Ето защо планинският интериор трябва да следва два основни принципа:

- Използването на естествени материали, като дърво, камък и глина.

- Придържането към цветова палитра, която съответства на цветовете на земята, гората и полето, или така наречените earthtones.

Прилагането на тези два принципа обаче не е достатъчно. Нужно е разбиране за баланс, хармония, цветови комбинации, контраст и пропорция, за да се получи успешен интериор. В България имаме много примери за планински интериори, които използват естествени материали и земни цветове, но резултатът често пъти е направо отчайващ.

Проблемите на тази българска визия са много:

- Липса на хармония между цветовете на използвания текстил. Това е доста характерно за българския интериор. Обикновено текстила е тип „събери чарк“ – както се вижда и на снимката. Причината за това е както липсата на усет, така и липсата на подходящи интериорни текстили, което важи с особена сила, когато говорим за планински интериор.

- Ниско качествена обработка на дървения материал. Обикновено се използват евтини байцове, които карат структурата на дървото да настръхва и е неприятно на докосване. Убива се естественото докосване до дърво. Байцовете също образуват покритие, което става на петна на определени места на дървесината около чеповете, както и на места, където жилите са били в противоположна посока на заглаждащия нож, поради което мястото има по-висока порьозност. Точно за това в повечето случаи „чамовите“ интериори са толкова грозни и груби и стават целите на петна. Има начини обаче, чрез които „чама“ да придобие съвсем друга визия и излъчване.

- Банята е със студени цветове, които по никой начин не се връзват с планинския интериор, и още по-малко с цветовата схема в стаята. Като цяло прави впечатление, че никой не е мислил за цветова схема въобще. Всичко е „събери чарк.“

- Липсата на детайл прави визията празна, скучна и разпокъсана.

Нека да покажа няколко решения, които илюстрират правилно решаване на горе споменатите  проблеми.

Тук използваните цветове напълно хармонират един с друг, като цветовите връзки се виждат между всички материали, включително камъка и мазилката, а не само текстила. Забележете също връзката между оранжевеещите възглавници и купата с портокали в кухнята в дъното.

Подходящ пример за това как добре обработената и тонирана дървесина може да придаде топла и уютна обстановка на интериора. Обработката на дървесината е с цветни натурални масла, а не с байцове, повърхността е обработена предварително, за да се запечатат порьозните места, които могат да предизвикат появата на петна.

Хармонията на различните елементи е засегнала всеки детайл, включително подбора на осветителни тела, облицовъчни материали и настилки. Видимите следи от разбичването на дървесината придава уникален ръстикален ефект.

Банята следва напълно ръстикалната визия и цветовата схема. Детайлът е внимателно подбран.

Екстравагантни детайли като кована вана от мед следват линията на използването на натурални материали. Грубо обработената дървесина може да създаде уникални детайли, ако се балансира добре и не се прекалява много с нея.

Старите ръчно дялани греди обработени с тъмни натурални масла са много търсени елементи в планинския интериор. Дупките в старите греди говорят, че някога те са били част от друга постройка, като въпросните отвори са служили за конструктивна сглобка с останалите греди.

Спалните следват същата визия и топла цветова схема. Забележете липсата на грозни петна от байц по дървесината. Чеповете се виждат, но без да изпъкват по този грозен и драстичен начин така характерен за българските чамови интериори. Текстилът е подбран напълно подходящо спрямо цялата натурална цветова схема.

Уникални детайли допълват цялостната обстановка, за да създадат типичната планинска атмосфера. Детайлите в един интериор са като подправките на една ястие. Трябва да се използват пестеливо, но без тях вкуса и усещането никога няма да бъдат толкова добри.

Надявам се да сте се обогатили с прочетеното и видяното в тази публикация. Ще се радвам да чуя вашите коментари.

Ваш,

Craftsmanbg