Е, тази не е с две липи отпред, нито е бяла, но е спретната и красива, макар и не в първа младост.
Това, което наистина ме грабва в тази къща е, че е минималистична, скромна, малка, достъпна и при все това толкова уютна и привлекателна. В нея има всичко, което аз считам за приоритетно в икономичния клас къщи. Подпокривния етаж е изключително добро решение, когато имаме на разположение само малък парцел и ограничения в котите за застрояване. Отделно не знам за вас, но за мен скосените стени на подпокривните стаи имат особено излъчване и уют. Причината за това е намаления обем в помещението, а съм разбрал, че колкото обема е по-малък, толкова е по-лесно да „усвоим“ пространството и да го усетим като наше собствено. Големите зали, високите тавани и обемните пространства те карат да се чувстваш като на чуждо и понякога дори враждебно място.