Някога някой беше казал, че новороденото дете е като един бял лист хартия, на който родителите и останалите хора и неща, които му влияят – пишат своите послания. В крайна сметка личността на детето се формира от написаното. Ако и да не мисля, че това е абсолютно вярно, пак в това разсъждение има добра доза истина, която трябва винаги да помним, особено като родители. В този ред на мисли си задавам въпроса – колко родители осъзнават доколко играчките, обзавеждането на детската стая и въобще цялата среда, която създаваме за нашите деца, оказват трайно влияние върху формирането им като личности? Още мога да си спомня как като дете в продължение на часове разглеждах детайлите на детското ми влакче с удивление на изяществото, с което беше изпълнен всеки детайл. Не знам как по онова време на развит социализъм беше попаднал на пазара един толкова качествен продукт, но наистина се радвам, че той беше попаднал в детските ми ръце. Още тогава в мен се разви усещането за качество, изящество и въобще копнеж по истинските неща.
Моят син много обича влакчета, даже твърде много. По едно време най-често повтаряната дума беше „вла“. Многократно минавайки с него покрай витрините на детските магазини, той протяга ръце към шарените опаковки с детски влакчета. Аз се вглеждам внимателно и виждам поредния китайски боклук, поклащам глава и казвам – „Не сине, това не е за теб. Това не е достатъчно качествено, за да има смисъл да бъде в твоите ръце. Няма нито да трае в ръцете ти, нито да те научи на нещо истинско.“ За мен играчките, дрехите и всичко, което му купувам са част от възпитанието. Част от написаното на онзи бял лист, който запълвайки се, формира кой и какъв ще бъде сина ми.
Минаваме през магазина на Комсед – до Билла на бул. България. Там се продават пластмасови къщички от Little Tikes (води се от не куче марките), като тази:
Ярки цветове на „хубава“ китайска пластмаса. Цената е около 600 лв. При някои модели стига до 900 лв. Детето им се радва, защото вижда вратички, прозорчета, малкият размер му пасва и го кара да усеща, че е нещо като за него. Но всичко е толкова изкуствено, толкова чуждо на всичко естествено, красиво и близко до природата. Да го уча ли да свиква с тези изкуствени неща? Да се подлъжа ли, че щом им се радва значи са добре за него? Та нали затова децата имат родители, които да ги учат да разпознават добро от зло, истинско от фалшиво. Моят син вече знае, че щом му кажа – не това е пластмасово, и той отговаря – хайде да направим дървено. Не казва дори да купим, а да направим, защото знае, че тати може да го направи, запознат е с машините и оборудването в работилницата. Обича да танцува върху CNC фрезата и е виждал какви чудеса излизат от нея. Но дори тати да не можеше да му направи дървено, пак тати щеше да иска да му купи онова, което е истинско, което е от колкото се може повече естествени материали. И което ще му вдъхне усещане за реалните неща.
Живеем в свят на илюзии и манипулации от глобален мащаб. Киното, филмите, компютърните игри са лесно бягство от реалността. Аз не искам сина ми да свиква с фалшивото, с пластмасовото, с бързото и лесното, което единствено съществува, за да пълни портфейлите на корпоративните акционери. Не искам да се учи да бяга от реалността, да се страхува от нея и да се задоволява с нещо по-малко от истинското, искам да свикне да се бори, да не се спира пред трудностите, болката, конфронтацията. Искам да знае, че тати прави нещата красиви и истински, за да има добър пример за подражание.
Да повлияеш положително на едно дете е нещо прекрасно, нещо, което може да промени курса на един цял народ. Но всичко започва с онзи бял лист, на който ние родителите пишем, и аз искам да запиша само истински и стойностни неща…
Не пропускайте да видите и нашата интериорна детска къщичка made in Bulgaria.
Ваш Craftsman
Craftsman's Blog 