Къде се изгубиха детайлите?

Като си помисля за „европейски мебели от 16-ти век“ веднага в ума ми нахлуват асоциации, свързани с френски, италиански, австрийски монарси, помпозни портрети, изящни ръчно изработени скринове, столове, огледала, писалища…

Ако си помисля за „сгради от 16-ти век“, отново правя асоциации ренесансовата епоха — изкуство, музика, сгради…

Ако се вгледаме днес и потърсим за подобни неща, много пъти ще изникнат сайтове и изображения, които днес хората наричат „американски“. Започвайки с „американски къщи“ и минавайки през „американски мебели“.

Къща във викториански стил

Всъщност всички тези имат европейски корени и са пренесени и на този голям континент.

Но защо детайлите вече ги няма? Не само у нас, но и в други европейски страни детайлите са само в музеите. А са тръгнали оттук?

Защо днес се величае всичко, което няма нито един красив детайл?  Сгради под формата на паралелепипед с отвори за прозорци. Мебели под формата на кубове и паралелепипеди. Музика, в която разнообразието се състои в 2 монотонно свирещи инструмента и куп електронни смущения. Картини, в които сякаш някой е избърсал различно нацапаните си четки…

Съвременно т.нар. "произведение на изкуството"

Списъкът е безкраен…

Как така от нещо, което е било огледало на уменията и майсторството на отделни индивиди, се е трансформирало в серийно производство некачествени, бездушни и все пак търсени продукти.

И не само това, вече се счита за нормално да няма вложено никакво майсторство и характер в произведението.

Вместо това:

Декоративен корниз

Вече е нормално и даже предпочитано интериорите да приличат на лаборатория в болница:

Аз лично никога не съм виждал болнични лаборатории, където се набляга на декоративните корнизи, но съм виждал доста интериори, в които се набляга на интериора от болнични лаборатории.

Детска съвременна стая, която има много сходства с лабораторията по-горе

Днес почти всичко, което се прави се прави елементарно, без детайл, без красота. Всичко е просто правоъгълници и малко цвят. Преобладават монотонните цветове, между които гордо надничат винтове, които сякаш са единствените, които внасят разнообразие в едно такова серийно творение.

Масовият потребител се задоволява с паралелепипеди с дръжки, които нарича красиви неща:

Съвременен стандартен и харесван тип гардероб

Може би всичко това е, защото на масовия потребител му се предлагат продукти само от този тип и той може да сравнява единствено паралелепипеди с паралелепипеди.

…дали Бах би се вдъхновил за поредното си произведение, стоейки в съвременна стая с кутии?… мисля, че тази би му допаднала повече:

Advertisements

16 responses to this post.

  1. Четейки темата си спомних за сравнението в интелигентността на учениците от 19-век с днешните. За пример бяха дадени училищните изпитни въпроси за осмокласник от онова време. Коментара беше, че в днешно време университетски професор не може да отговори адекватно на всички въпроси и задачи.

    Това показва със сигурност, че от ония времена, когато хората са правили красиви детайли до днес интелигентността на населението е спаднала в пъти, затова и хората нямат вече ум и способност за тия неща. Опростяването неизбежно води и до простотия, като в днешно време сме неизбежни свидетели и на двете.

    Отговор

  2. Глупости. Няма детайли, защото не са нужни. Детайла не прави художника майстор. Детайла трябва да има смисъл, значение. Защо картините са като избърсани с парцал ли? Защото в абстракцията не винаги е нужно да има нещо изразено, а просто цветове, предаващи емоция.
    Хвърлил си се в неща, които не разбираш. Изразяваш предпочитанията си много крайно. Вече се изразява душата на човек в това което прави, а детайла е просто капризна екстра, която не всеки иска. Идеята е да се открива това което е приятно за човека. Ти си мислиш, че през16 век са имали тоя избор? Тогава наложените им правила са им давали възможност да стигат до там, до където е крайността на хорското мнение. Сега детайла е усещане и възприемане, както е и ‘лабораторията’ която си показал.

    Отговор

    • За кого точно не са нужни детайлите? Ако е за корпорациите които произвеждат боклуци, да – не са нужни, даже са вредни за печалбите.

      А дали са нужни на хората? Човек който се тъпче с хамбургери и джънк фууд дали има нужда от пресни и биологично чисти зеленчуци? Има, но дали той знае за това? Или ако знае дали нехае? Същото е и с детайла. Хората или не знаят или нехаят, защото им харесва джънк арта. Всичко е лесно, бързо и… калпаво. Но се правят пари нали?

      Казваш, че детайла трябва да има смисъл и значение. А ти разбираш ли значението, което са вложили в своите детайли старите майстори, че да казваш, че няма нужда от тях?

      Леонардо и Рафаело дали не са разбирали нищо за предаването на емоция чрез картина? Те защо не са бърсали с парцала тогава? Ти знаеш ли за да станеш художник във венецианската школа, колко години чиракуване се е искало и през какви тестове са минавали? Тия днеска дето мажат с парцала дали имат и 0.5% от обучението и проникновението на тези стари майстори? Ван Гог е рисувал една ябълка над 1000 пъти за да схване пресъздаването на излъчването й. Тия с баданарката колко пъти са прерисували „емоциите“ си?

      Помисли върху тези неща щото ти убягват.

      Отговор

      • Няма как да направиш нещо повече от дърво или къща, ако не знаеш какво искаш да изразиш. Детайла се поставя така, че да е приятно това което виждаш. Да се покаже смисъл в едно произведение не е нужно да е направено с мъки и труд. Да е перфектно и изключително не е нужно да е изпипано да края. Нужно е да се разбира това което си искал да изразиш. Даваш за пример велики личности, използвали таланта и желанието си да се изразяват по начина, по който искат и могат. Аз пък ще дам за пример Джоузеф Косут с Един от три стола. Колко време мислиш, че му е отнело да го направи? Минута-две? Но идеята която е вложил е важна, не времето. Това,че вече се произвеждат какви ли не еднакви боклуци е друго нещо. Мислиш ли , че човек, които се тъпче с хамбургери, ляга и пак ходи на работа има идеята да си направи къщата така както на него му харесва? Хич не, води се по това „модерно“.
        Трябва да се знае много за човека и историята нa произведението, за да се знае какво иска да каже с него. Мислиш ли, че ако не знаехме, че Ван Гог е рисувал ябълката 1000 пъти на някой ще му пука за нея?
        Всъщност всичко се свежда до това да живееш в обстановка която ти харесва. Не можеш да очакваш, че човек които е свободен по душа и не му пука, да е в апартамент с дървени орнаменти, изпипани до съвършенство, с кожени мебели и големи блестящи полилеи. Абсурдно е, тука вече се бъркаме в това което е нужно на човек, за да му е приятно.

        Да, прав си, вече има какви ли безвкусни боклуци. Ама си се отнесъл много крайно към това с детайла. Приеми и нещо по-различно, да, не ти харесва кой знае колко, но не може да го отхвърляш така =)

        И моето лично предпочитание: Бих искал да имам една къща, направена много уютно, така като ти си представил последната картинка. Но пък искам и място като „лабораторията“ на което да намирам съвършенства на бялата боя и кубестите фотьойли =)

        Отговор

      • Не знам дали си даваш сметка, колко много мисленето ти е повлияно от съвременните философии на субективизма, където всичко било личен израз. Ние живеем в общество а не сме изолирани в някакви бели стаи където да си изразяваме егото колкото си искаме. В темата се говори за къщи и мебели, а това са неща, които се правят от майстори за клиенти, и личния израз няма никакво значение. Това, което има значение за клиента е уюта, красотата и функционалността. Ако стола в стил Коуст ми е неудобен, въобще не ме интересува какво искал да изрази, ще го сменя с по-удобен.

        Както в изкуството, така и в занаятите има правила, и личния израз не значи нищо, особено когато става въпрос за отношения занаятчия – клиент. Всички тия субективизми за лично изразяване всъщност целят да прикрият безсилието в занаята. И истината е че почти никой от съвременните „творци,“ които толкова тръбят за личния израз, нямат нито знанията нито уменията да направят нещо различно от техните мацанци или постнотии. Не могат да нарисуват или създадат нещо в стила на старите майстори. Ако можеха обаче – да правят нещата също толкова изкусно, тогава бих признал правото им на личен израз в някои от нещата които правят. Но факта е че не могат. Микеланджело дали не е можел да прасне някоя и друга емоциоланлна мацаница? Можел е. Те и кучетата и маймуните и слоновете го могат. Можеш да порърсиш в гугъл за кучета, слонове и всякакви животни абстракционисти и прочие, които рисуват мацаници. И наистина мацаниците им имат въпросния „емоционален заряд“. Само дето това не е въпрос на майсторлък, а просто всеки цвят има своето излъчване сам по-себе си. Майсторлъка е да направиш нещо реално с тия цветове, както виждаме, че природата от която сме част всичко е изпипано и реално и не е пълно с мацаници.

        А Ван Гог е рисувал ябълката 1000 пъти не защото го е интересувало дали на някой ще му пука или не, а защото е искал да овладее занаята. И го е овладял, затова сега картините му струват милиони. А абстрактните мацаници се продават за жълти стотинки, освен разбира се на някой, който медиите са го направили „звезда“ ама те и слиповете на Майкъл Джексън се продават за милиони, но то не е защото той е бил добър шивач на бельо.

        Да се каже, че всичко се свежда някой да живее в остановката, която му харесва е все едно да се каже, че правилното хранене се свежда да ядеш това което ти харесва. Един невеж и незапознат човек ще харесва най-доброто, което е имал възможност да види и което ще му е достъпно. Но ако се запознае ще почне да харесва други неща. Аз не съм се родил с харесване на това, което харесвам сега. Има израстване и развитие в тия неща. Навремето и аз съм мислил, че ПДЧ мебелите са върха, но всичко това си отиде, когато се запознах със съвсем други решения. Разбира се колкото и да харесвам детайла, няма да харесам Рококо мебели, които са претрупани с детайл. Всъщност аз обичам лекия детайл, а не твърде тежкия. Но без детайл окото просто се плъзга и не намира покой и радост от гледката. Страшно много детайл ме задушава. Но който може да направи много детайл, ще може да направи и малко. Но който не може да направи детайл си остава невеж в занаята.

        За крайното отнасяне ще забележиш, че не аз съм автора на статията, въпреки че съм на същата позиция. Също ще е добре да забележиш, че в този блог свързваме красивите неща със занаятите. Т.е трябва да има умения да се правят тия неща. Ако някой наистина има умения да прави дизайн и изработка на детайлни мебели и къщи, но предпочита да живее в лаборатория, то аз няма да му се меся, понеже човека може и така и онака. Но ако не може и крие неможенето с разни абстракционистки философии, то няма как да уважавам позицията му.

        Като говорим за уют ти как мислиш, дали създаването на уют е подчинено на принципи и правила, или всичко е израз на лични експресии? Ако беше така никой нямаше да може да създава къщи и да ги продава успешно, защото нямаше да са експресия на клиента. Но понеже има принципи и правила, то затова и едно нещо се харесва от много хора едновременно, и именно с изясняването на тия принципи и правила се занимава този блог.

        Отговор

  3. Posted by ники on декември 31, 2009 at 09:43

    Разбирам, че сайта е нов и е нужно да има малко конфронтация за да стане интересен.
    Не знам обаче дали ти разбираш, че снимките които си показал са на така наречения „класически“ интериор в Щатите. Там е дори по-лесно да откриеш този интериор, отколкото правите „лабораторни“ форми. Това, че в БГ няма капка традиция в такова обзавеждане е само една от причините да е трудно или невъзможно да намериш мебели а такъв интериор и въобще изпълнение интериори.
    С всичко това просто искам да кажа, че ти не показваш ренесансови образци за сравение с модерен дизайн, а показваш два разлини модерни дизайна. Ако това не ти е ясно, по-добре закривай блога преди да си го започнал. А с крайните си изказвания, все повече ме убеждваш, че това и трябва да направиш. Или това ще бде блог за ренесансово изкуство и приложението му в съвреенния дизайн?

    Отговор

    • Ако ще говорим за „класически“ интериор то трябва първо да се изясни, че термина класически не дефинира конкретен стил сам по себе си, а е обобщаващо понятие за множество стилове от времената на древните гърци насам.

      В САЩ можеш да намериш всякакви форми и чудесии, защото е голяма нация с много пари и имат каквото си поискат. Разликата е че в САЩ има непрекъсваемост и развитие на традициите на старите европейски майстори, докато в България тези традиции ги прекъсна соц режима. Затова и не си прав, че в БГ няма капка традиция от подобно обзавеждане – запознай се с мебели и интериор правени преди 9. IX.1944 г.

      Отговор

    • Повечето неща в САЩ имат именно европейски корени. Разбира се, че има и неща, които са типично американски (като типове музика, например), но в това съобщение съм наблегнал на 2 стила, които са били зародени в европа (а не в САЩ).

      Затова повдигам темата за детайлите в мебелите/къщите по времето на ренесанса и систематичната им липса от 50-60 години насам. Темата не е за ренесансовите образци, а за детайлите в образци, които можем да намерим в ренесансовата епоха. Детайли могат да се намерят и в по-ранни и по-късни епохи. Дал съм пример с ренесанса, защото това е асоциацията, която изниква най-често.

      Блогът няма за цел да говори само за ренесанса или за модерния дизайн, а има за цел да покаже различно от общоприетото в България мислене, за да може всеки разумен човек да седне и да размисли над разликите и да направи сравнение.

      Като автор на темата, аз имам право да изразя пристрастие и това е съвсем нормално. Винаги има крайности в избора и това не е лошо. Когато отива някой реши да си сложи вратовръзка си слага 1 от всичките, които има. Това е краен избор. Ако си сложи 10 наведнъж, ще изглежда нелепо.

      Ако си се разхождал в центъра на София, ще забележиш много сгради, които са направени именно във викториански стил и това са изключително стари сгради, докато „новите“ (отново в центъра) са плоски и прави. Повечето са от соц режима насам.

      И както беше коментирано по-горе, в България има традиции в правенето на красиви мебели и красиви къщи. Просто днес са заглушени от шлака, който засипва масовия потребител.

      Отговор

  4. Posted by ники on декември 31, 2009 at 10:28

    Мебелите и интериора от преди 1944 в България нямат нищо общо с показаните от теб снимки -това на първо място.
    На второ, дори и тези мебели, за които споменаваш не са в българската традиция – те са принесени от западна европа и най-вече от Виена с модерните по това време архитектурни и дизйнерски течения – главно Модерн, Ар нуво/Сецесион, Ар Деко и т.н. Соц режима няма почти нищо общо.
    Мебелите и стила, за който ти говориш е най-вече Викториански (както си споменал по-горе) т.е. идва от Англия от времето на кралица Виктория. Естествено най-мноо такива къщи и този стил може да бъде намерен във Великобритания и САЩ. Но точно в САЩ този стил се доразвива и в днешно време се нарича „класически“ най-общо това са къщи с орнаментна (най-вече бяла) ламперия по стените или поне с високи бели первази, открити камини, разнообразни „класически“ мебели, различни дивани и фотьойли и т.н и т.н.В този смисъл „класически“ стил е нещо доста различно от това, което ти влагаш в него – от древните гърци до днес… От всичко, което си написал не разбирам какво искаш да кажеш – че в БГ няма дизайн защото всички дизайери са малоумни модернисти или че в всички дизайнери по света са малоумни, защото предпочитат изчисените форми?

    Отговор

    • Ники, първо обърни внимание, че в блога има повече от един автор. Второ не знам откъде черпиш наблюдения за интериора преди 1944-а, ама аз съм израстнал в къща строена в старите времена и детайлите бяха подобни на тия от снимките. А и съм виждал не една и две стари къщи с подобни детайли и интериорни решения.

      Трето като говорим за „изчистени форми“ – разглеждал ли си например оригиналните сайтове на италианските фирми, чиито плоски дизайни се продават в България? Ако си ще си забелязал, че подобен тип мебели са малка част от асортимента им, а преобладават класическите. Последните не се внасят обаче най-малкото защото са по-скъпи, а нашите вносители са свикнали да товарят цените солидно. Така хем вкарват по-евтината стока, хем я пласират с по-голяма печалба карайки хората да мислят, че това е върха на италианската мебел.

      Отговор

  5. Posted by ники on декември 31, 2009 at 11:00

    Аз също съм израснал в „класическа“ къща от 1900 г. в центъра на София. От едната й страна имаше „сталинистки“ блок, а отсреща склад. И да, тези къщи се броят на пръсти в София. Затова никога няма да ме убедиш, че в БГ има каквато и да било традиция в архитектурата. И тук съм съгласен с теб – проблема на БГ архитектите и дизайнрите е, че няма от какво да се учат на родна почва. За да се достигне до правоъгълните мебели и празните стаи, дизайна по цивилизования свят преминава през стотици стилове. И така се достига до този изчистен минималистичен стил. Той не идва ей така от нищото. Съответно според мен, за да направиш един интериор и най-вече ако той е изчистен и минималистичен трябва да си много наясно с миналото на този стил, с миналото на града, в който правиш нещото с миналото на сградата. Затова и не съм съгласен с теб, че минималистичния стил е лош и не може да се сравнява с „класиката“. Двете неща са различни периоди и в двете има много различни неща вложени. Затова е невъзможно да се зачеркнат правилните форми и „лабораторните“ стаи – те също имат своя стил и красота.

    Съвсем отделен филм е защо в БГ се продават боклуци, защо българските дизайнери нямат идеи и какви италиански мебели се внасят. За последното – мисля, че вече почти не се внасят италиански мебели, защото хубавите неща са скъпи, а евтините няма смисъл да се внасят. Вместо това се правят доста нескопосани опити да се направят копя на скъпите неща и да се произведат и аранжрат в БГ между остатъците от стари Соц мебели и идеи. Какво значи нескопосани опити – ами например да си мислиш, че правиш копие на правоъгълна маса, но за да я вместиш в „класическите“ панелни размери 3 на 5 метра, да я направи вместо 200 на 150 см. 120 на 100 см., да я комбинираш с оригиналния размер на диван 250 на 130 см. и да си мислиш, че си направил копие на брошурата която си видял със снимка на стая 10 на1 метра и същите мебели в нея… Е тогава наистина ‘модерния“ дизайн става нещо изключително грозно.

    Отговор

  6. Здравей, Ники.

    Искам само да допълня няколко малки, но значителни подробности.

    Общоприетото мнение в българия за „хубави мебели“ или за „хубави къщи“ не е това, което виждаме по медиите, тъй като медиите не отразяват обществено мнение, а нечие друго. Тук мисля, че ще сме на едно мнение.

    Ако се направи обективно изследване и на хората им се покажат 2 снимки на мебели/интериор — единият т.нар. „класически“ както спомена по-горе, а другият — „модернистичен“, тогава може да се направи доста по-реалистично заключение за това какво обича българина. В момента нашата преценка е единствено в това, което се предлага от едната страна (търговците), но нямаме пълната визия за това какво биха харесали хората ако им се предложат различни по вид решения.

    Аз съм далеч от мисълта, че в България няма хора, които да умеят да измислят красиви продукти или че няма хора, които да умеят да правят красиви продукти. В България има такива хора, има майстори дизайнери, има майстори занаятчии.

    Проблемът е в насаждането на прволинейно мислене в народа ни. Винаги ще има хора, които ще обичат лабораторният стил мебели (мен ми е наистина чудно дали някой живее целодневно в такива стаи или ги правят само, за да покажат, че са „в крак с модата“ и там много рядко някой стъпва). Ще има и хора, които ще обичат по-детайлния подход.

    Но има и хора, които не са запознати с това какво е имало в традициите, а знаят само това, което виждат масово по българското медийно пространство, в брошурите и по рекламите.

    Справедливо и нормално е на такива хора да се даде възможност да сравнят и да оценят сами и да изберат това, към което ще се стремят.

    А фактът, че аз лично не харесвам модерният стил, не е лош сам по себе си. Все пак за това са блоговете — хората да изразят мнение. Авторите не са „независим арбитър“, каквато е принципно задачата на водещи по телевизионни предавания. Авторите са хора като всеки един със своите вкусове и различия.

    Това не бива да е необичайно за четящите, повечето от които са свикнали с това „да не се взема отношение“.

    Отговор

  7. Posted by ники on декември 31, 2009 at 18:12

    По ред – ако на българския потребител се покажат две снимки на класичеси или модерниситичен интериор и той избере класическия това би доказало единствено, че всички ние искаме да живеем в Амерка и показаното по филмите. Явно е, че вие се опитвате да ме убедите, че вие ще произведете такива продукти и ще ги предлагате на потребителите нещо, което до момента друга фирма не е предлагала, а те толкова много искат. Нищо против – пожелавам ви успех. Единственото, което казвам, е че не може да зачеркнете модерните стилове и да ги наречете грозни за да покажете, че вашите бъдещи продукти са красиви…

    Темата за майсторите дизайнери и майсторите занаятчии в БГ е много дълга, но аз мисля точно това, че в България няма нито едното нито другото, които да могат да направят нещо ново и различно от ПДЧ производство или чамови велинградски или троянски мебели. Доказва се ежедневно. И отново, пожелавам ви успех и с радост ще разгледам продуктите ви, когато те са готови.

    Праволинейното мислене е наистина много проблемно – ако не е е в една от великите БГ школи (зогравска, троянска, велинградака и т.н.), значи е боклук. Ако е от ПДЧ значи задължително трябва да е евтино и ако е модерно значи задължително е грозно. Това ми се струва добър пример за праволинейно мислене.

    С цялото ми уважение към блога и мнението ви, че модерното е грозно, аз не мисля така. Според мен класическите български изпълнения от чам могат и в по-голямата си част са много по-грозни от една голяма част от евтините ПДЧ мебели предлагани в БГ. Но, вие сте прави всеки има различно мнение и е хубаво да може да го изкаже.

    Отговор

  8. Ники,

    До голяма степен мнението ти е базирано на това, което си видял като „не-модерни“ мебели в България, а именно чамови изделия, които са най-често лакирани или байцнати така, че самият материал да погълне байца неравномерно и след това лак. Предполагам това наричаш „класическо българско изпълнение от чам“ — това определено _не е_ това, за което говорим.

    Повечето от днешните т.нар. „школи“ не са клонове на зографска, троянска и т.н., но се състоят от шепа хора тук и там, които правят прекрасни изделия, но за съжаление, за износ и никой не разбира за тях.

    Много от тези хора не са известни дори на българския пазар и това не е критерий да се каже, че „ежедневието показва“, че няма майстори в България. Затова аргументът ти за „праволинейното мислене“ не е на място.

    И отново — темата не е техническа характеристика на чам/ПДЧ/МДФ и т.н., защото направата на модерни и класически мебели може да бъде постигната и от махагон или абанос със същия успех или неуспех.

    Всяка компания, която се занимава с производство на изделия има политика и предлага продукция, която е в синхрон с тази политика. Ако компания реши, че ще прави само кучешки колиби, тя не казва, че градинските къщи са зачеркнати. По същия начин, ако ние или някой друг споделим, че решаваме да работим в посока на не-модернистичен стил, това ще е поради нашето лично убеждение, до което сме достигнали.

    Отговор

  9. Posted by CONTRECTO on януари 3, 2010 at 02:58

    „“ Да се каже, че всичко се свежда някой да живее в обстановката, която му харесва е все едно да се каже, че правилното хранене се свежда да ядеш това което ти харесва. „“

    Да но… това ще значи, че на човека просто няма да му пука какво яде. Така е и с предпочитанията за това къде живееш. На хората просто не им пука, стига да е „вкусно“ за тях и околните.Вече не е като през 50-те с перфектните къщи, семейства, съпруги и тн. Към това се стремят и тия хора, които продават къщите. Нещо което харесват много хора, без да са се замисляли, защо точно това.

    За едни приятни цветове са черно и кафяво. За други са бяло и жълто. С детайлите е същото.

    ПС: Ще ми се да пиша още 😀 Извинявам се за грешките, които съм направил, сега не съм вкъщи. И аз съм човека с името 🙂 😀

    Отговор

    • Да на много хора не им пука, какво ядат и как живеят. Хора има всякакви и нещата, които пишем в блога, не са за всеки. За нас е важно да съберем съответната аудитория, която би оценила тия неща.

      Нашата цел не е да правим масовки. Такива вече има предостатъчно. Ако целта е да се правят много пари без значение как и с какво, то подхода ще е съвсем друг. Нашата цел обаче не са парите на всяка цена. Ние искаме да правим малки, красиви и полезни неща, които да зарадват онези, които копнеят по по-истинските неща. Такива хора винаги е имало и ще има.

      А цветовете са си цяла наука. Едно е да харесваш този или онзи цвят, друго е да разбираш кой цвят и цветова комбинация какво въздействие има и кои са подходящи за спалня, кои за дневна, кои за кухня и кои са офис. Това вече не е въпрос на вкус, а на наука.

      Така е и с детайла, той не присъства там като чисто творческа изява, той има технически смисъл преди да има творчески. Специално за корнизите и обкрайчванията, това има смисъла на дефиниране на пространствата. Например прозорец без трим е като дупка в стената. А с трим е като картина на стената. Разликата във възприятието на пространствата е огромна. Така че не е въпрос на вкус, а отново на схващане на материята и на архитектурна зрялост.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: