Craftsman's Blog за онова, което прави дома красив

Човек може да похарчи много пари по един дом и той пак да остане гол и беден. Парадоксално, нали? Нагледал съм се на богаташки къщи, при които на пръв поглед нищо не липсва–всички външни белези са си на място, че даже и изобилстват–но те самите не излъчват красота и уют, а студенина и неприветливост. Духът на такива домове отблъсква. От друга страна, с вкус и разбиране човек може да направи един по-малък и евтин дом да изглежда богат и елегантен,  като например тази къщурка:

Та се замислих кое точно прави един дом истински богат, кое му придава истинска стойност? Джунджуриите по фасада ли? Скъпите орнаменти ли? Може би лъскавата кола отпред? Мисля, че трябва да дълбаем по-дълбоко. Има нещо във всеки един дом, което е отвъд съвкупността от съставните му материали и вещи, били те и редки или скъпи такива. Това е именно факторът, който може да направи един сравнително беден и евтин дом да изглежда богат, а един богаташки палат да изглежда пуст и оскъден. Говоря за специфичното излъчване на един дом, което може да се усети и никак не може да се прикрие, и вярвам, че това е именно излъчването на характера на неговия стопанин.

Толкоз много може да научиш за хората, гледайки в какъв дом живеят. Колко е чист, колко е подреден той, как е устроен, колко е уютен и хармоничен. Човек не може да надрастне делата на ръцете си и начина си на мислене, пък дори и да наеме най-скъпите и модерни майстори за строежа на дома си. Затова и голяма част от построените богаташки къщи у нас отблъскват. Не защото човек от неприязън към обитателите им ги ненавижда (ние най-често не познаваме хората, които живеят в тях), въпреки че и това го има, а защото мотивите и ценностната система на стопанина са изтъкани на фасадата на неговия дом, и именно тази фалшива ценностна система отблъсква истинския ценител.

Разбира се, хората, които влагат много пари да си направят примерно луксозна къща в стил „трафопост“ или „мавзолей“, не изпитват неприязън към подобен стил строителство. Даже напротив, повърхностният блясък на дома им резонира с техния собствен повърхностен блясък. Те биват привлечени съвсем искрено към подобни „красоти“.  Опитват се да компенсират (или да прикрият) вътрешната си голота и оскъдност с външна, показна заможност. Аз обаче не мога да бъда привлечен от подобен вид суетно строителство, защото той нито има стойност сам по себе си, нито цели да има.

Всъщност, българинът често се заблуждава, че именно липсата на пари е пречката пред това да си направи хубав и уютен дом. Гледа той какво са творили другите народи и въздиша над немотията си. Вика си, че той „никога не може да има подобна къща“ и завижда. Обаче в последните години в България се издигна една класа, на която не липсват пари, и въпреки това хубавите, изпипани и приветливи домове при тези хора са рядкост. Значи липсата на пари не е основният фактор. Много хора със същата ценностна система може да харесват помпозните сгради и да копнеят по такива, но те толкова разбират.

Ако мотивацията на човек да си направи хубава къща е да се покаже пред другите, то неминуемо тази мотивация ще окаже своето влияние върху облика на неговия дом. Ако търси да докара само външен вид на нещо или да създаде определено впечатление, без това да отговаря на реалността, тази показност ще се забележи. Най-малкото да правиш нещо по определен начин, само защото то е скъпо и модно, показва, че не виждаш стойност в него извън това, че определена група от хора би се впечатлила. Модните тенденции постоянно се менят, а нещата, които преди са се водили модерни се вижда колко струват, когато времето на модата им отмине.

Може би мнозина от вас биха се засегнали и биха рекли нещо от сорта: „Ако домът, в който живея, е грозен, безвкусен, неуютен, това означава ли, че аз харесвам този дом и още повече, че споделям ценностната система и вкуса на хората, които са го построили?“ Разбира се, че не. За съжаление мнозина от нас са живели и живеят в домове, които ние самите не сме строили. Други са ги строили вместо нас и въобще не са ни питали. И това, че все още живеем в тях (понеже това можем да си позволим) съвсем не означава, че ги одобряваме. Панелните блокове и къщите строени по калъп по време на социализма например не са създадени, за да карат хората живеещи в тях да се чувстват комфортно и пълноценни, а напротив–за да ги мачкат и подтискат с вида си и да култивират у тях робски манталитет. И тук възниква по-важният за мен въпрос, а именно до каква степен ние позволяваме на дома, в който живеем (ако и временно), да ни влияе и да ни оформя като характер? Защото макар и да не го съзнаваме, средата, в която живеем, картините, които гледаме ежедневно, примерът, с който се сблъскваме, ни влияят. Рано или късно човек постига някакво равновесие между вътрешното и външното. Или позволява това, което е отвън да превземе онова, което е отвътре, или чрез това, което е отвътре, променя онова, което е отвън, за да има хармония. Та когато дойде времето да си строим свой дом, той ще изразява нашето вътрешно състояние, ще ни бъде като портрет.

Но достатъчно искрени и истинни ли сме, за да узнаем състоянието си? И имаме ли достатъчно воля да променим това, което видим, че не е наред? За да не се окаже, че сме създали ние самите без да знаем една безвкусица. О, колко тъжно би било да вложим всичко в нещо, което после да не можем да гледаме.

Но нека да се върна на въпроса за парите, откъдето и започнах. Необходимо ли е да имаме много пари, за да бъде домът ни красив и уютен? Аз вярвам, че ако успеем да оборим и разрушим веднъж за винаги тази идея, то ние ще бъдем по-свободни в правилното време да си направим един скромен, но богат дом, като се вместим в ограничения ни бюджет. Не че и парите нямат своето място и значение (има и хубави скъпи домове), но вярвам, че вътрешното и външното богатство, духовното и материалното, трябва да вървят ръка за ръка. А ако човек истински копнее по красивото, добре направеното и хармоничното, заради това, което те представляват, то рано или късно той ще се отдели от повърхностното и ще доближи и разбиранията си и делата си до предмета на своя копнеж. Пък дори и къщички като тези по-горе да са все още необозрими, стъпка по стъпка всеки може да работи с това, което има, докато в един момент му се даде повече. Истинското богатство на атмосферата на един дом се създава и поддържа от неговите обитатели, и  както почти всички ценни неща, тя не може да се купи с пари.