В един малък дом всяка възможност за оптимизиране на пространството е добре дошла. Вградени гардероби, скринове, чекмеджета под леглата, окачени на стената шкафове и прочие, създават домашен уют като хем обличат голите повърхности, хем скриват от погледа затормозяващия детайл на вещите ни.
Рано или късно всеки човек има нужда от място за съхранение на повече неща. Едва ли има някой, комуто да не е познато неприятното чувство да има вещ без място, която ежедневно да се прехвърля напред-назад по полици и маси, събирайки прах. Такива вещи създават безредие в дома ни, трудно се откриват, когато ни потрябват, и ако ги оставим да се натрупат, те лека-полека почват да завземат все повече и повече територия, докато в един момент домът ни отеснее съвсем и изгуби от уюта си. Затова, докато не е станало твърде късно, е добре да търсим решения, за да може всяко кътче в дома ни да бъде оползотворено. Под оползотворяване нямам предвид да се задръстим с мебели, които да изядат пространството и да ни накарат да се чувстваме натикани в още по-тесни кутийки, а по-скоро възпитаването у нас на едно отношение към мястото като към нещо ценно, а не като към даденост. Вярвам, че ако ценим мястото, което имаме в дома си достатъчно, то ние и ще успеем да го организираме по такъв начин, че да не го хабим. И ако успеем, бихме открили, че то не е чак такъв наш враг, за какъвто сме го мислели.
В тази връзка бих искал да ви предложа за разглеждане едно бих казал евтино и просто решение, което е пример за съчетаване на фунционалност и красота:
Декоративният корниз в тази скромна трапезария играе също ролята на рафт за порцеланови прибори. Какво по-хитро решение от това да използваш мястото над един прозорец! Това, което ме грабва в рафта е, че не само не нарушава хармонията на стената и не натежава, но даже обогатява пространството над прозореца (един шкаф примерно би дошъл твърде много). Контрастните цветове на стената, корниза, завесите, трима и приборите постигат този зашеметяващ, царствен ефект. Толкова семпло и стилно решение. Добър пример за това, как можем да извлечем максимум функционалост от един декоративен елемент, какъвто е корнизът, без да развалим визията му.
В България аз не помня да съм виждал подобни корнизи. Всъщност и декоративни корнизи като този много не съм виждал. Нашенските обикновено стигат съвсем близо до тавана, защото и прозорците ни са високи (и таваните ниски). Просто никой не се е сетил за такова елегантно и ненатрапчиво решение. А и все пак корнизът трябва да е достатъчно масивен, за да може да издържи тежестта.
Но дори и да нямаме подобен корниз, стига да имаме място, можем да си направим просто дървен рафт над прозореца (или над корниза, който вече имаме) като в тази кухня:
Отново семпло, елеганто, хармонично и най-вече функционално. Идеално място за съхранение на прибори, които хем да са под ръка, хем да разкрасяват стената, като тези чинии. Освен за вещи, полицата над прозореца е идеално място и за висящи цветя. Добавяйки куки, можем да окачим и тенджери или тигани.
Ако прозорецът се отваряше навътре, щяхме да имаме проблем, но в случая не е така. От друга страна един отварящ се навън или вертикално прозорец ще ни даде възможност да окачваме неща над него и ще освободи равнината на долния му перваз за други неща, а това никак не е малко място, особено за кухнята. Въобще конструкцията на една дървена къща позволява множество подобни гъвкави решения. Ако човек си планира всичко предварително, може да извлече много повече място за площта, която има, отколкото иначе би получил.
Craftsman's Blog 
Posted by ники on януари 2, 2010 at 23:49
От няколко дни следя блога с интерес, тъй като харесвам стила, който промотирате. И въпреки това иамйте малко мярка и поне малко практичност. Разбирам, че желаете да направите реклама на дървените къщи – с 5 ръце съм за това, но когато говорим за БГ трябва да се отчита и как и до колко са постижими съветите ви.
Дайте ми един единствен пример за фирма която изработва прозорци отварящи се навън и само една фирма изработваща вертикално отварящи се прозорци. После можем да си поговорим и за приложимостта на тези две системи за българския климат, но първо ми кажете от къде и за колко мога да очаквам да си купя в БГ вертикално отварящ се прозорец като на снимките.
Красотата на представената идея е несъмнима, но това което сте написали не отговаря на истината по никакъв начин. Очевадно е, че това са естетически, а не практични решения, дори в показаните интериори всичко поставено върху тези корнизи е там не за да се пести място и не за да се използва ежендевно, а просто за красота. Чудесно е, че ги показвате и е супер като идея, но не с целта с която ти промотирате.
Пиша всичко това с молбата да имате мярка, защото става несериозно и крайно непрактично само да копирате красиви снимки от американски сайтове. Дори образователния смисъл ми се губи.
Posted by craftsmanbg on януари 3, 2010 at 03:32
Хм, да sojournerbg се е отплеснал нещо. Корнизите със чинии отгоре са си за декорация и не са нито практични, нито за пестене на място, както е писал. За не наличието на подобни прозорци в БГ също си прав. Ние също още не сме им изучили технологията и на този етап не можем да ги предложим, ако и да се предвижда в по-късен етап.
Все още журналистическата закваска и образование на sojournerbg взимат превес над познанията му за практичната и техническата страна на въпросите и ще трябва да внимава за в бъдеще.
Наистина ако ще показваме хубави снимки, без да обръщаме внимание на достижимостта на подобни неща в България, подобен блог ще изгуби практическия си смисъл. А точно това е идеята на блога, не само да представи добри решения, но да ги коментира и от практическата им гледна точка в българската реалност. Задачата, която сме си поставили е да направим възможна реализацията в БГ на нещата, които показваме на снимките. Пътя към това е нелек, не само поради липсата на обучени хора в БГ, но и поради липсата на голяма част от необходимите материали.
Машини сме си вкарали каквито ни трябват. Вероятно ще почнем да внасяме и някои от материалите, или ще убедим някои от вносителите на сайдинг и други материали от САЩ да разширят асортимента си. Но първата стъпка към това е да предизвикаме обществен интерес и това е което се стараем да правим в настоящия блог.
Posted by Анна Маринова on декември 27, 2011 at 12:29
Здравейте! Попаднах съвсем случайно на Вашия блог. Всичко, което разгледах е наистина красиво и отговаря напълно на моето усещане за уютен дом, със собствен стил и чувствителност. Според мен е добре да се дадат малко повече практически съвети как да изработим сами различните декоративни елементи, цветове и акценти. Може би обръщам внимание на това, защото моята разходка в интернет е предизвикана именно от такива подбуди.
Хубаво е, че на фона на шир-потребата, която залива нашите интериорни списания и на еднообразието на мебелни решения, съществува поне виртуална възможност да видим един по-различен и по-човешки дизайн.
Posted by craftsmanbg on декември 27, 2011 at 12:36
Здравейте Анна,
В перспектива точно това е нашият план, този блог да се развие така, че да помага на хората да имат реален достъп до по-красиви и функционални неща. Като предвиждаме и обучение в тази насока.
Posted by sojournerbg on януари 3, 2010 at 10:31
Наистина примерите, които съм дал са повече декоративни отколкото практически решения. Но това беше и идеята, как да съчетаем красивото и функционалното. На пръв поглед няколко чинии наистина не са много, но при малко по-широк рафт на него може да се поберат повече и по-големи неща (примерно книги), стига да не загрозява. Макар и малко, това е място, което се спестява индиректно и точно такива фини решения адмирирам. Имах един такъв пример пак с кухненски прозорец, който в крайна сметка не пуснах в статията, защото там решението беше „твърде практично“. Но определено, ако се говори за пестене на място, рафтовете над корнизи нe ca радикално решение.
За отплесването сте прави. Специално за прозорците не бях проверил, че не може да се намерят свободно у нас. Но ако хората бяха информирани за предимствата на подобни прозорци в определени случаи, щеше да има и търсене, а оттам и предлагане. В Англия и САЩ например вертикално плъзгащите се прозорци са по-често срещани от тези като нашите. За мен беше важно да се отбележи, че слагането на такъв тип прозорци е вариант за пестене на място, за да може човек да го има предвид. За съжаление у нас ги няма, и или трябва човек да търси фирма да му ги направи по поръчка (примерно за отварящи се навън), или сам да си внесе от Англия (например ПВЦ дограма 800×1200 мм може да се намери за 190 паунда, без ДДС и транспорт), или да убеди някоя тукашна фирма да ги внася или произвежда. Има една фирма „Капо“, която предлага друкатни прозорци от дърво с опцията да се отварят навън, но предполагам са доста скъпи.
Моя е грешката, че нямах всички тези неща предвид, докато пишех статията. Каква полза от рекламирането на неща, недостижими за читателя?
Posted by ники on януари 3, 2010 at 14:22
Проблема с вертикално отварящите се прозорци не е само във външния им вид. Аз съм много голям фен на такова отваряне. Преди близо 10 години се опитах да го направя с наличните дограми в БГ – купих плъзгащ алуминиев прозорец и го монтирах вертикално. На пръв поглед проблема е никакъв освен, че този тип дограма по принцип има много лоша изолация като цяло и между двете части на плъзгането най-вече. С две думи – не става, освен ако не е за вила на морето, където изолацията би била без проблем. Нямам представа как би се получило с плъзгащите се прозорци, които в момента са на пазара и имат по-добра изолация. Изолацията при подобно преправяне обаче не е единствения проблем. На първо място крилата на прозореца са много тежки и вдигането на долната част например изисква доста сериозни усилия. На второ място за да стои в отворено положение е необходимо да се подпре с нещо – летва или аз го направих с обикновена дупка в рамката и винтче, което пъхах за да поддържа прозореца отворен. Всичко това е необходимо, тъй като оригиналните вертикални прозорци са със съвсем различна структура и принцип на работа от хоризонталните или плъзгащите се. В миналото се правеха главно с противотежести и въжета. Т.е. долният прозорец отстрани е заханат с въже (което е вътре в рамката и не се вижда) и което въже стига до пространство под прозореца, където пък има противотежест. Всичко е хванато със ситема от макари и въжета. Съответно за да се постави такъв прозорец е необходимо да се остави в общи линии колкото място за прозореца, толкова и за механизма. Напоследък мисля, че този тип система се използва по-малко и не съм запознат точно какъв е принципа на работа, но при всички случай важното е, че има система за поддържане на прозореца в отворено положение, за уплътняване на местата на триене между прозореца и дограмата и система за подпомагане отварянето (тежестта). С всичко това искам да кажа, че не е достатъчно да харесаш външния вид на този прозорец, да си го поръчаш през интернет и да си го монтираш, защото може да се окаже, че по него има много повече детайли и неща, за които не си имал и представа при проектирането на къщата и мястото за прозореца. Отделно подръжката на един такъв прозорец е много по-скъпа от поддръжката на един хоризонтален или плъзгащ се прозорец – на първо място поради по-сложните механизми, които са вложени в него. На второ място в зависимост от материало от който са изработени – дървените най-вече изискват постоянна поддръжка заради триенето на отделните части, съответно ръздуването от влагата и т.н и на трето място – такива прозорци не се прозивеждат в БГ, така че поставят ли е и има ли проблем с тях – жална майка.
С всичко тови искам да кажа само, че е много важно не само да гледаме естетиката, но и практичността на някои решения специално за БГ пазара, защото тези прозорци са предпочитани в САЩ, но там имат и традиции и производители, а и най-вече сантимент и търсене на такива прозорци. Тук нещата са по-различни.
Posted by sojournerbg on януари 3, 2010 at 14:47
Голяма част от нещата, за които пишем, ги няма на българския пазар. Други ги има, но не в такова разнообразие. Ние и затова и ги представяме, за да събудим интерес към тях, понеже как би могъл човек да прояви интерес към нещо, което не знае че съществува?
Грешка, която фирмите у нас правят е, че те разчитат клиентът сам да прояви инициатива и не полагат достатъчно усилия, за да информират потребителите относно по-нетрадиционни продукти и решения. Затова и много продукти от каталозите на чужди производители не се поддържат в България, с оправданието, че „нямало търсене“ за такива. Никой не печели от подобна стратегия.
По-скоро фирмите предпочитат да продават нещо, за което вече има търсене, или нещо за което очават да има по-голям пазар. Гледа се финансовата изгода и за това и се предлагат множество еднотипни продукти. Българският пазар не е голям тъй или иначе, но с такова мислене той няма и да се развие. Ето ние имаме по-голям стимул да си вкарваме инструменти и материали от САЩ и Англия отколкото да ги взимаме от тук на често двойни и тройни цени, а повечето въобще и ги няма. Толкова много пречки и спънки има у нас. Но пък ако човек е мотивиран и последователен, може да ги преодолее.