Конче-вихрогонче за вашето дете

Винаги съм имал слабост към люлеещите се столове, въпреки че никога вкъщи не сме имали такъв. Има нещо успокояващо и разтоварващо в това без усилие да се клатушкаш напред-назад, докато четеш или си почиваш. И ако един люлеещ стол е такава радост за един възрастен, то колко повече за едно дете? Особено пък ако този люлеещ се стол бъде направен във формата на конче! (Не познавам дете, което да не обича да се люлее и клатушка, нито пък дете, което да не обича животните.)

Това е един изкусно направен люлеещ се кон, с очички, юзди, грива, опашка, дори ушички, всичко от масивна дъбова дървесина. Удивителна изработка, особено като се има предвид, че всичко е и направено на ръка, без употребата на машини. Дело е на амишите в САЩ – консервативна религиозна общност, която в по-голямата си част не използва електричество.

Освен със земеделската си продукция и пекарството си измежду други неща, тези хора се славят и с майсторските си и изпипани дървени мебели. Всъщност те развиват занаятите си със същите инструменти и технологии сега, както и преди 400 години, но и с опита и мъдростта натрупани през поколенията. Та това конче е все едно излязло от миналото, дава ни възможност в настоящето да видим това, което е било. Иска ми се да бях там и да можех да се насладя на работата на тези хора!

Вижте само грациозните извивки на краката – а дъбът няма нищо общо със съвременните пластмасови изделия! Всъщност хората могат да предложат кончето и от друг, по-мек материал като топола или череша, но масивността и трайността на дъба наистина си струват. Един такъв кон може да изтрае и вярно да ни служи много десетилетия.

Покритието е от естествено, безвредно за децата масло, което изявява красотата на дъбовата дървесина. Може да се добави и плака с име на кончето или друг вид персонализация по избор. А ето и един вариант в цвят „оникс“:

Децата ни израстват във време, когато човекът все повече се отдалечава от естествената си среда и губи съзнание за това откъде произлиза и къде принадлежи. Те свикват с изкуственото и синтетичното, защото все по-рядко виждат естественото и истинското. Едно дървено конче като това може да разпали тяхното въображение и да им напомня, че има и истински, големи кончета, чието умалено, дървено копие те имат. За тях това ще е много повече от люлееща се и забавна играчка. Ще бъде един мост или трамплин към естественото и истинското, което те пораствайки да могат да оценят и да пожелаят.

Един ден, ако имам син, задължително бих му направил подобно дървено конче.

Advertisements

2 responses to this post.

  1. Posted by Megan on март 2, 2010 at 14:13

    Дядо ми е дърводелец, подари на дъщеря ми страхотно дървено конче от 44 година, кончето не от тези, които се люшкат, а само се яхва. И става дума за ръчна изработка. Шарките на дървото още се виждат, цвета му е естествен, но не съм сигурна с какво лаково покритие е кончето.

    Отговор

  2. Posted by sojournerbg on март 2, 2010 at 16:59

    Здравейте, Megan.

    Едно от предимствата на естествените масла пред съвременните химически генерирани бои и лакове е, че те подхранват дървото, предпазват го от гниене и плесен и траят много по-дълго. Отделно те миришат приятно и не отделят вредни емисии във въздуха, който дишаме, а и се нанасят без да се натрупват (като байца например). С естествени пигменти могат да им се придадат всякакви цветове. Да, цената е доста по-висока, но в дългосрочен план си струва, особено като се сметнат и рисковете за здравето. Само през определен период от време трябва да се нанася нов слой, за да се подхранва дървото и да се поддържа вида му (за вътрешни условия, това е много по-рядко). Та не знам вашият дядо какъв лак е използвал.

    Иначе е удивително какви неща са постигали и постигат хората без помощта на съвременната дърводелска и строителна техника. Много често дори и с помощта на днешните високотехнологични машини резултатите не са толкова добри.

    Това, което е хубаво в случая е примерът, който дядо ви е дал на сина ви (пардон, на дъщеря ви), подарявайки й нещо, което сам той е изработил. Аз като бях малък не помня баща ми или дядо ми каквото и да е да са направили с ръцете си вкъщи и дълги години липсата на такъв пример ме държеше в неяснота и нямах нито стимул, нито кураж да сътворя нещо с ръцете си. Личният пример, бил той добър или лош, е много важно нещо.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: