Темите за планински интериори, които пуснах напоследък станаха доста популярни в блога. И с право защото душата на българина е пресъхнала и жадна за нещо истинско, за нещо добре направено, за качество на дизайна, функцията и материалите. Нещо, което да възстанови усета за добре свършена работа, за качествен и хармоничен дизайн.
След 45 години комунизъм и 22 години меркантилна пошлост, българската душа е изнурена да гледа грозните произведения на комерсиализираното невежество, дивия селски шуробадженашки бизнес модел, на плитките клишета на криворазбраната глобализация и на безмозъчната култура на евтините боклучави стоки облъчващи ни от всички рафтове на корпоративните вериги мастодонти.
Ние живеем на Балканите, дори да не живеем всички в планината, ние сме балканджии по дух. С Балкана и планината е свързана нашата история, нашето минало и неизбежно нашето … бъдеще. Наскоро попаднах на една прекрасна мисъл от Lord Acton – „The future is written in the past (Бъдещето е записано в миналото).“
Ето защо в тази статия бих искал да погледнем към миналото на българина, към неговото творческо и балканско минало, за да видим проблясък и за неговото бъдеще. Не знам колко от вас си дават сметка, но нашият иначе малък народ въпреки годините си на робство е успял да създаде над 50 вида носии, според региона и местната култура, но заедно с тези носи е създал и уникални характерни за всеки регион песни и танци. Как е възможно народа който е създал и предложил на света това:
Днес да създава това:
И това:
Забележете колко добре и внимателно са подбрани и хармонирани всички цветове и форми в българските носии. Като народ ние носим това творчество в себе си, това желание за красивото, изкусното, хармоничното, но вместо това сме принудени да живеем в грозното, пошлото и повърхностното. Време е българите които са създали тези прекрасни носии, да се събудят и започнат да създават своите уникални и красиви интериори.
Време е юнакът балкански да се събуди от сън и да издири своите корени и да започне да твори. И то не за да го види света, и да го признае, защото да се борим за нечие признание издава робска психика и слугинажно мислене, но защото така ни подобава, да правим всичко де що е право и да се зарадваме в труда на ръцете си.
Задава ли си обаче някой въпроса – Какво се изисква за да можем да творим и създаваме, да работим и да успяваме, не просто както някога преди, а по-добре от всякога?
Каква е цената, която трябва да се плати за да си върнем уменията и занаятите, свободомислието и креативността?
Откъде трябва да започнем, и как да вървим напред? Този блог не е създаден за да ви даде отговор на тези въпроси, но ако мога да ви накарам поне да се замислите за тях и да започнете да търсите отговори, то това би било добро начало само по себе си.
Аз обаче ще се върна на планинските интериори. Цялата дървесина в интериора на тази къща е направена от елша. Елшата се характеризира с това, че има много чепове, и точно това допринася за ръстикалния ефект, особено когато дървесината е обработена и тонирана по подходящ начин.
За да останат конструктивните греди видима част от интериора изолацията на покрива не се поставя между тях (както е в стандартния вариант), но се слага твърда вата над обшивката и върху нея се поставя паропропусклива мембрана и върху тях се наковава конструкция за покривните керемиди.
Понякога се използват контрастни цветове извън топлата схема на земните цветове, за да се внесе елемент на селска обстановка, като добавка към планинската.
И разбира се топлите цветове в банята предразполагат човек да се съблече и да вземе душ, докато студените създават усещане за студ и действат отблъскващо на идеята за къпане.
Надявам се лиричните ми отклонения и нестандартния ъгъл от който подходих към тази статия да са ви предизвикали да се замислите отвъд насладата от красивите интериори и да потърсите начини за промяна на грозното ни българско статукво. Ние сме народ с много богата история и настоящия ни период на изгубена идентичност не е задължително да продължава вечно.
Craftsman's Blog 
Posted by Иван Иванчев on декември 21, 2011 at 09:19
Къщата е чудесна, спор няма. От чисто техническа гледна точка и след като разгледах снимките в мен изникнаха няколко въпроса. Как ли е решен въпроса с изолацията на покрива за да се виждат отвътре така красивите ребра и как ли се отоплява все пак голямото помещение след като никъде не видях отоплителни тела по стените а камината едва ли има и такава функция.
Posted by Ива on юли 6, 2012 at 15:24
Точно това и аз си помислих – как се отоплява през зимата къща в планината с тия високи тавани по 5-6 м?! Малко са гледали само да е атрактивна, пък да я купуват богаташи и да му мислят те.
Posted by craftsmanbg on декември 21, 2011 at 10:11
Аз за изолацията на покрива съм обяснил в текста под третата снимка (броено отдолу нагоре). По отношение на отоплението, погледни последната снимка, точно под прозореца на пода ще видиш една решетка. Това е въздуховод, който вкарва топъл въздух било от климатик или от котел с въздушна риза. Въздуховодите се скриват между подовите ребра. Това е стандартна практика в американския начин на строене.
Posted by Яна Колева on декември 21, 2011 at 10:41
Чудесна статия! Дано има повече хора като Вас, които да говорят за необходимостта от събуждане на българската креативност и чувство за естетика, за да е възможно това да се случва постепенно!
А последните Ви няколко публикации наистина са много хубави, поздравления!
Posted by Katerina on декември 22, 2011 at 01:04
Чудесна статия, много добре казано! С удоволствие чета статиите и се наслаждавам на снимките. Благодаря ви!
Posted by linbul on декември 22, 2011 at 08:51
Поздрави за добрата статия! Къщата на снимката определено е находка…
Една забележка – видимите покривни ребра се правят по описания от вас начин само при покритие с шиндли! При вариант с керемиди прекъсване на връзката между ребрата и скарата на керемидите е невъзможно и опасно!
Ако имате покрив с керемиди и видима конструкция, ребрата трябва да са с височина от порядъка на 18-25см. и 10см вата плюс 3см. твърда изолация (EPS, XPS) се вкарват между тях, оставяйки 5-10см видимо ребро.
Имам въпрос – има ли някой идея какъв байц е използван при тази къща – всичките ни опити с дъб/орех достигат до кичозния вид на хотел в Банско в най-добрия случай.
Posted by craftsmanbg on декември 22, 2011 at 10:53
Здравей,
Какво имаш предвид под „прекъсване на връзката между ребрата и скарата на керемидите“? И как точно се прекъсва тази връзка, когато скарата се заковава (или захваща с винтове) през изолацията именно в ребрата на покривната конструкция? Покривната каменна вата е с висока плътност и позволява такова захващане. Ако се слагат шингли върху изолацията се наковава OSB и след това паропропусклива мембрана и след това може да се сложат битумни или дървени шингли, или пък метален покрив.
Ако забележиш на снимките ще видиш, че няма 5-10 см видимо ребро а се вижда цялото ребро на 100% и се изпълнява точно по технологията за която говоря. Ето една илюстративна схема:
Ето увеличение на детайла:
Вижда се съвсем ясно дървената обшивка тип дюшеме, изцяло над носещите греди, след което е изолацията, вентилационен слой и после обшивка от плочи и вече правиш каквото покритие искаш.
Има и по-луксозен вариант, при който се предвиждат и допълнителни вентилационни слоеве, както се вижда по-долу:
По отношение на „байцовете“ аз бях писал в предишните теми и не исках да се повтарям и в тази, че се използва не байц, от когото порите на дървото настръхват, а се използва цветно масло. В България такова масло има на OSMO, което е много хубаво, но и много скъпо около 90 лв на литър. Хубавото е че ако дървесината е добре обработена се нанася икономично и покрива голяма площ (не като байца). Въпреки това цената си е солена.
Ние ползваме OSMO в продължение на години и за мебели е поносима цената, но за цели интериори или фасади идва доста дебело и на нас ни досади от тези цени (около 90 лв за литър, а и всяка година цената се покачва) и решихме да направим наш внос на масла. Затова в момента ние преговаряме за представителство за България на една английска фирма, която прави цветни масла за дърво (и много други неща също), където цената на дребно ще бъде от порядъка на 30-35 лв на литър. Като виждате, че разликата в цената е съществена. Също английските масла могат да се смесват помежду си за получаване на нови цветова, а още има и специално масло за разреждане за да тонирате наситеността на цветното масло в случай че искате по-светъл тон. Все още сме в преговори и като ги завършим ще внесем първоначално количество. Англичаните имат също и специален sealer за порите, който предотвратява точно това получаване на петна, и след запечатване с такъв агент, после дори и с байц да се тонира дървото ще се избегне избиването на петна.
Posted by linbul on декември 24, 2011 at 22:55
Благодаря за отговора за маслата, ще очаквам да започнете вноса.
Относно темата за ребрата – приложените от вас картинки са за ШИНГЛИ. Прекъсване на връзката се нарича това, да разчиташ на конзолно натоварени винтове, минаващи през над 10см вата, да ти носят КЕРЕМИДЕНО покривно покритие с тегло 100 кг/м2. Пак повтарям, предложението керемиди да се носят от дистанцирана скара е опасно!
Между другото, при покритие с шингли и видими отдолу ребра вече масово се използват SIP, вместо послойния монтаж, който описвате.
Posted by craftsmanbg on декември 24, 2011 at 23:26
Правилно за подобна конструкция напоследък масово се ползва SIP. Проблема на SIP е че цялата къща е облечена от масирани количества пяна, която изпуска отровни газове и такава къща е все едно като отровна газова камера. Това е и причината да не спомена този вариант.
Що се отнася до покрива, първо при такива къщи не се използват керамични/бетонови керемиди, най-малкото защото там където тези къщи са популярни керамичните керемиди не са популярни. Второ ако ватата (или както в много случаи се използва XPS) е с висока плътност (а това за покрив е задължително), то скарата не е дистанцирана, защото самата изолация с висока плътност участва в конструкцията. Друго което се прави е обличане със слой OSB над изолацията, като по този начин тежестта се разпределя. Третия вариант е да се пуснат мостови лайсни между ватата за да премостят тежестта към основните греди. В тази ситуация проблема е че имаме места където има само дърво без изолация, и тези места ще са по-слабо изолирани.
Posted by Иван Иванчев on декември 22, 2011 at 09:59
И на мен ще ми бъде интересно да разбера с какви природни масла ще се получи този ефект. Лично аз съм използвал с успех битумен грунд. Той дава добър ефект на състарено дърво но за съжаление дървото става тъмно, почти черно.
Posted by craftsmanbg on декември 22, 2011 at 10:56
Битума си е черен и в България съм виждал много такива изпълнения, но е много грубо и тежко, да не говорим, че понеже е гъст и като се нанася с четка се виждат следите на четката. А маслата се нанасят с четка и после се забърсват и разнасят с парцал и не само е много лесно, но няма никакви следи, и всичко изглежда точно както подобава.
Posted by Iva on декември 22, 2011 at 17:30
Информирайте, когато внесете маслата. И ние използваме OSMO- доволни сме много, но наистина е скъпо.
Posted by камини on юли 1, 2014 at 09:04
Така е. Това е една истински балканска къща,която влизайки в нея няма как да не се почувстваш все едно си си у дома където и да бъдеш.Всичко е толкова приятно и уютно, но далеч от кича и натрупаността.Дървото придава на къщата уют и топлина, а с всички останали мебели някак по мек вид на цялостната обстановка.радвам се че ни пишете и показвате тези снимки. И на мен ми стана любопитно за тези масла и дори смятам да пробвам някои да видя какъв ще е ефекта.