Според професионалистите по продажба на недвижими имоти на запад най-важното нещо, което повлиява покупката (или отказа от покупка) на една къща, предлагана на пазара – това е как е направена кухнята, и на второ място по важност е банята. Това би трябвало да ни каже, че кухнята е сърцето на къщата. Традиционно ( и аз имам предвид по-скорошните традиции, формирани през времето на комунистическия период) в България обаче кухнята се възприема по-скоро като място за готвене, кухненски ъгъл, кухненски бокс и въобще място за често считаното за досадно задължение да се готви. Една от причините за това е неадекватната архитектура, развита през комунизма, където кухнята е поредната кутийка от апартамента, в която се готви и ако е достатъчно голяма и яде. Това което се считаше за сърцето на дома това беше холът – мястото, където лежиш и гледаш телевизия, където посрещаш гостите си и където празнуваш празниците си. Цялата тази градска култура, съчетана със супермаркета като основен източник на храна, са ни ограбили от уникалната роля, която кухнята е заемала и трябва да заема в нашето ежедневие и начин на живот. Ето защо днес искам да поговорим за забравения свят на селските кухни.
Ако прескочим традициите и мисленето, формирани по времето на комунизма и се върнем по-назад във времето, когато селото е било гръбнака на обществото, и градината и нивата, а не супермаркетът, са били източникът за храна, то ние ще започнем да виждаме защо кухнята е имала толкова централна роля. Това е мястото, на което не само се готви, но и мястото, където се приготвя зимнината. А от зимнината е зависело оцеляването на цялото семейство. Преди хиляди години цар Соломон, който се е считал най-мъдрият човек, живял някога на земята е казал, „Каквото е било пак ще бъде“ и аз имам всяко основание да мисля, че ще дойде време, когато селото и кухнята отново ще играят основа роля в оцеляване на семейството. И ако преди години подобно съждение би било смехотворно днес когато повече от всякога виждаме световната индустриална система (направила града център на живота и храната ни пристига от хиляди, а понякога от десетки хиляди километри) – да се изправя пред огромен срив, то подобна перспектива не е никак необичайна. Или както са казали старите хора, където е текло, пак ще тече.
Основната идея, която бих искал да развия казвайки тези неща, е че уникалната селска обстановка в селската кухня се постига тогава когато се разбира селския начин на живот и нужди. Начина на приготвяне на храна, на зимнина, сушенето на билки и подправки, необходимите прибори за това, типичните съдове правени от местния грънчар, дърводелец и ковач, без тези елементи в тяхната цялост и практическа връзка с оригиналния начин на живот, кухнята никога няма да придобие този уникален селски вид и уют.
Една от най-важните характеристики на уютната селска кухня, това са топлите цветове на стените. Тези топли цветове могат да се постигнат или чрез дървена ламперия тонирана в топлите тоналности на охрата и кафявото, или чрез топли цветове в гамата на тъмно жълтото и охрата. Забележете също, че цвета на стените не е равномерен, като това напомня на глинена мазилка при която определени места са с по-наситен цвят от други. Глинената мазилка също създава уникален уют със своето присъствие, ако е добре направена.
Старите класически мебели (малко поочукани и пообелени), комбинирани с кошници за плодове и зеленчуци са много характерен елемент от обстановката на селската кухня.
Кухненски плотове от глинени плочки, комбинирани с грубо обработена дървесина е още един характерен елемент за селска кухня.
Необходимо е внимателно планиране на цялостната визия, разпределение, цветова гама. Принципа „събери чарк“ е подходящ само за склад за вторични суровини. Всички елементи трябва много внимателно да бъдат подбрани и хармонирани помежду си. Ето един пример за това как добри материали и елементи не гарантират добре изглеждаща селска кухня.
Тук имаме камък, дърво, перденца, все характерни елементи за хубава селска кухня. Но пропорциите, изпълнението, финиша на дървените части са некачествено направени от там цялата визия пропада. Дори оригиналния стар кухненски скрин е финиширан ужасно и стои на петна, защото е правен от хора лишени от познания за дървото и качествената му обработка. Да видим дали така стоят нещата, когато се правят от хора с разбиране:
Висящите тигани и посуда са друг интересен елемент, който много често присъства в характерната селска кухня. Уникалната обстановка се постига когато поръчате отделни елементи на местния бакърджия или ковач. И също така ви трябва дърводелец чието мислене не е отнесено от вихъра на комунистическите традиции на грозотията и неадекватността.
Много често се допуска грешка при опита да се постигне селска атмосфера, като се облече всичко в дървена ламперия.
Това е типичен български опит за създаване на селска атмосфера. Това че дървената ламперия е обработена неадекватно и „традиционно“ стои на петна е едно на ръка. Обличането на всичко с ламперия (дори да бъде направено правилно) прави обстановката тъмна и потискаща. Ето защо тъмната обстановка може да се балансира с бели мебели, както се вижда на по-горната снимка.
Тук стените са по-скоро стил „прованс“, но отново виждаме как тъмният им цвят и тежкият декор е балансиран със светли мебели, врати и прозорци.
Селската кухня трябва да бъде отворена към останалите пространства на първия етаж,това създава не само усещане за простор, но и за цялостност. Всекидневната и кухнята са едно цяло като по този начин храненето и отпочиването вървят ръка за ръка. А още уютната кухненска обстановка радва окото, докато си отпочиваме във всекидневната.
Преди всичко за да бъде кухнята уютна всичко трябва да бъде чисто, спретнато и подредено. За всяко нещо трябва да има място и всички неща трябва да бъдат по местата си.
Кошниците с плодове и зеленчуци са не само нормална част от селския живот, но също са важен елемент от обстановката на селската кухня.
Именно заради използването на кошници и кошове, мебелите с отворени лавици, които да ги подслонят са друг характерен елемент от селския интериор.
И не на последно място трябва да се помни, че старите къщи са имали по-скоро малки прозорци поради съвкупност от причини, на които не бих искал да се спирам сега. Но е важно това да се компенсира с добро осветление. От друга страна по-мрачната обстановка има своята загадъчност, която може да се задълбочи и доразвие с добавянето на газови светила или свещи, които ще допълнят обстановката по свой характерен начин.
Craftsman's Blog 
Posted by Любов Аврамова on декември 26, 2011 at 16:04
Благодаря Ви за чудесна галерия – прекрасен интериор.Весели празници.
Posted by kanew on декември 26, 2011 at 21:17
Чудесни кухни – мечта.
Един от основните атрибути на старата българската селска кухня е миндера за
сладък следобеден сън 🙂
Posted by craftsmanbg on декември 26, 2011 at 21:43
На втората българска снимка в статията с грозно финишираната ламперия се вижда именно миндер. Аз ако бих правил миндер бих седнал да обмисля някой наистина добре изглеждащ вариант.
Posted by maria apostolova on декември 27, 2011 at 12:03
Честита Коледа! Успехи в начинанието ви!
Posted by tutankhamon661 on декември 27, 2011 at 14:00
Много неща са забравени.
Но са интересни.
Posted by Нина Миланова on декември 29, 2011 at 16:30
… сигурно няма да ми повярвате, но и двете Ви теми ме просълзиха! „Планинските интериори и балканската душа“! Беше време да прочетем нещо по този въпрос, написано със сърце и душа! От българин. Благодаря Ви! Благодаря от името на всички, които ще прочетат това!!! Трогателно, мъдро, полезно, професионално – малко хора го могат! Надявам се да събудите повече българи!
Комплименти от сърце!
Желая Ви здрава и спорна Нова Година! Бъдете честит!
Posted by krasimira on януари 23, 2012 at 04:34
Дано повече хора посещават вашия сайт, за да могат поне малко да взаимстват от показаното тук. За съжаление все още кича, пошлостта и непрактичността са актуални за домовете ни, което е много жалко и ………. отблъскващо. Успех на всички!!!
_____
* Съобщението е конвертирано ръчно от 6liokovica на кирилица. Моля използвайте оригиналния начин на изписване на българския език.
Posted by Tatiana Ivanova on март 1, 2012 at 16:29
Много благодаря за информацията.
Всичко това ме изпълва с много мечти и затова наскоро си купихме малка къща в балкана.
Чудесни идеи продължавайте
Прекрасно!!!!!!!!!!!!
Posted by Дарина on юни 19, 2012 at 23:01
Модерният свят прави хората нещастни, искаме още и още и още……Това което виждаме тук е „топло“ и уютно.Истинските ДОМОВЕ имат „душа“ и в тях живеят щастливи хора!
Posted by Lyuba on август 30, 2012 at 12:21
Впечатлена съм от това, което пишете и споделям същите разсъждения. Бих искала един ден да имам възможността да пресъздам мислите си в нещо прекрасно.
За съжаление в България и сега се предлагат предимно еднотипни мебели, навяващи онзи комунистически стил, в който отново всичко беше еднакво…
Жалко…а имам толква много желания 🙂
Posted by Станимир on януари 28, 2013 at 22:25
Възможно ли е мебели от дървесина да бъдат обработени без използване на синтетични лакове или други синтетични продукти, като това да не попречи на дългата им употреба без захабяване? Коя дървесина е подходяща и има ли средства за първоначална обработка и за почистване и поддръжка без забележки?
Иначе казано може ли да си спестим лакиране на (подове, мебели, интериорни врати, облицовки, дограми и др. ),колкото и безвредно да е то и къде не е удачно да се разчита само на натурални средства?
Posted by craftsmanbg on януари 28, 2013 at 23:51
Не само е възможно, но и е напълно препоръчително. Аз не използвам синтетични лакове. С тях освен всичко друго е истинско изтезание да се работи, защото миришат ужасно. Също така те правят покривен слой върху дървото, който покривен слой е от изкуствена материя и така се губи естествения допир до дървесината.
Най-добрата обработка на дървесината е с естествени масла (като ленено, орехово и др.) и натурален пчелен восък. Естествените материали искат да се обновява обработката от време на време и мнозина се притесняват, че това е допълнителен разход, но този разход е много минимален и не струва много. В замяна на това дървото стои като чисто ново в продължение на десетилетия. А допира до дървото е мек, естествен, истински и много удовлетворяващ.
Натуралните средства винаги са по-добри от изкуствените, но понеже хората са забравили как да ги използват много от тайните на успешното им ползване са забравени или изгубени. Това ние направило зависими от изкуствените неща. Ако човек има желание обаче да извърви пътя назад към истинските неща, той ще открие множество удивителни неща, които ще го научат как да използва естествените материали по начин, който е не само по-евтин, но и много по-успешен и траен от изкуствените.
Posted by Екатерина on март 13, 2013 at 13:42
Красота и уют …… Възхищавам се на вашите статии,галерии и на всичко, което публикувате…
Posted by uleule on април 12, 2013 at 16:13
Здравейте,
имам два проблема, които ми е трудна да разреша:
1. Търся мивка като тези, които се виждат на снимките. За съжаление единственото, което наподобява това усещане е в ИКЕА с цена 300 лв.
2. Относно маслата за обработка на дървото, никъде не успях да открия 😦
Дано можете да помогнете с информация.
Приятен уикенд!
Posted by craftsmanbg on април 12, 2013 at 19:38
Здравейте,
Лично аз си купих точно мивката от ИКЕА за моята бъдеща селска кухня. Обаче не помня колко платих, все си мислех, че съм платил по-малко от 299 лв, но гледам, че в момента цената е такава и може и преди да е била такава, въпреки че ми се върти нещо от рода на 249 лв.
Друг добър вариант са мивките от полимермрамор. Има различни цветове и форми и са подходящи за такъв интериор. А и цените са по-нормални. Ето линк: http://www.tomson.bg/productsbg.htm
Мисля, че има и други производители, трябва да се потърси по темата. Виждал съм ги на живо в Bauhaus в София.
За маслата, ако искате цветни има два основни избора. Единия е бюджетния вариант и това са маслата на Alpina Premium Holzöl. Има ги в Bauhaus на цена около 12 лв за 750 мл. Те съдържат от порядъка на 20% натурални масла. С по-голям процент натурално съдържание са маслата на OSMO, цената там е около 70 лв за 750 мл. Тях ги внася фирма Фивекс, магазина им е на ул. Пирин в София (потърсете ги в Интернет).
Posted by Elena on май 23, 2014 at 12:20
Впечатлена съм от чудесните статии и интериори.Вярно е ,че в панелните жилища кухните са кутийки и кой знае защо са все със северно изложение.За жалост и сега проектите са на тъй-наречената кухня-всекидневна ,разделена с барплот.Целта е явно да се пести -материали,труд и в една сграда да има много апартаменти тип кутийки.
Селската ни къща на 37 км. от Варна имаше кухня с миндер, полици и огнище.Сега има все още такива стари селски къщи със собствен облик и интериор.
Posted by владко косев on декември 29, 2014 at 22:58
Аз съм израснал в подобна кухня на село при баба и дядо които не са сред нас вече.Никога няма да забравя ароматите и пламъчето от живия огън в старата бяла печка .Живот и здраве напролет ще строя къща,за мен и за децата ми,искам те да израснат в подобна атмосфера и ще се постарая да я пресъздам.Идеята ми е да ползвам естествени материали дърво,камък,и ръчно изработени декоративни тухлички.Ще строя сам с помощ от приятели така че няма да е „златно“.За съжаление се храним изключително и само с боклуци.Навремето не беше така,хората които ме отгледаха произвеждаха почти всичко сами,някой ще каже че това е невъзможно-ми опитайте.На 28 съм и си приготвям зимнина в буркани.Щом аз се справям… Както и да е отплеснах се ,но идеята е повече от добра.КУХНЯТА Е СЪРЦЕТО НА ЕДНА КЪЩА-НЕ ХОЛЪТ.В старата къща на село живее баща ми,и понеже е сам ползва старата кухня,а в холът накичен и подреден не е влизал с години…