В тази поредица от статии искам да ви запозная с ремонта на моята къща на Балкана, която закупих преди няколко години. В статиите ще споделя моя опит, идеи, резултати и най-вече житейската философия, която движи този ремонт.
На първо място, защо на село и защо на Балкана?
Аз цял живот съм бил градски човек. Ненавиждах работата на нивата и обичах компютрите и технологиите. Моята баба и дядо обаче бяха хора от балканджийски родове, родени и израстнали на Балкана. После се преместили в града за да търсят по-добър поминък. Техния живот винаги беше свързан със земята. Макар и в града баба ми имаше огромна градина в двора на къщата, от която вадеше не само достатъчно за всички нас, но и продаваше на пазара и си донасяше прилични допълнителни доходи с които дори си беше изплатила заемите за строежа на къщата. Да, заеми не към банки, а към близки и роднини.
На вилата и на нивата ме водеха насила. Понякога със заплахи за бой. Един ден моя дядо беше поръчал на баба ми да ме вземе на лозето. Аз отказах категорично. Тогава да съм бил 10-12 годишен. Помня, че тогава имаше огромен сблъсък между характерите ни. Тя се видя в чудо какво да направи. Опита се да ме изплаши, хвана един нож и ме вкара в мазето на тъмно и ми каза. Тръгвай с мене на лозето или ще те заколя и допря ножа до гърлото ми. Аз обаче не бях глупав – видях че държи ножа с тъпото към мен и й отговорих – заколи ме, ей тука ше умра но няма да дойда. Такова беше нежеланието ми да обработвам земята и да участвам в селския живот.
Но както казва поговорката – кръвта вода не става. С годините аз все повече заобиквах Балкана и планината. И започнах да мечтая един ден да се върна да живея на Балкана. Да имам скромна къщурка, да сея моркови и да гледам кози на чист въздух. Вече бях на 20 години, когато такива желания се зародиха в мене.
Но градския живот ме увлече, после семейство и целите и желанията ми станаха различни. Един ден обаче получих отрезвяващ шамар. Случи се ужасен инцидент със една cnc фреза на която работех и тя ми разпори пръста по цялата дължина. И понеже това е фреза а не нож, ми отне една част от плътта в пръстта до степен че оголи костта и половината ми пръст висеше само на кожата. Това беше огромен шок, не можех да повярвам, че такова нещо ми се случва. Шока от случилото се ме накара да прекарам следващите няколко седмици в размишления и преосмисляне на живота ми. И тогава осъзнах, че завръщането на Балкана не е някакво далечно нещо, което да предприема след 20 години, а че това време е сега и аз трябва да предприема незабавни стъпки в тази посока.
Междувременно вече беше ми дотегнал градския живот с неговата непрестанна лудница, особено тази в столицата. Копнеех за живот на село със собствено стопанство, работилница и спокойна творческа среда.
Така се оказах на Балкана, закупувайки стара селска къща на повече от 80 години, която беше сравнително в добро състояние, но имаше и критични проблеми като скъсана основна носеща греда и течове от каменния покрив. Къщата е малка, с дървена конструкция от ръчно дялани букови греди и пълнеж от кирпичени тухли.
Как се оправя стара селска къща?
На първо място човек трябва да има респект към старите технологии, да знае как функционират стените и да не предприема ремонтни похвати, които да пренебрегнат този начин на функциониране, защото това ще доведе до трагични последици.
Аз се ужасявам като гледам какво се прави масово при ремонтите на старите къщи. Започват да се лепят фибрани и стиропори, да се правят бетонни замазки върху дървения гредоред, да се пускат бетонни колони, като се осъществява допир между бетона и дървената конструкция. Това са безумни практики, които ще се върнат солено на тези, които имат неблагоразумието да ги прилагат или които позволяват да им ги приложат различните самозвани „майстори“.
Тук има два основни принципа които трябва да се съблюдават. Първия е че дървото не трябва да бъде в директен контакт с бетона, защото ще заболее и ще започне да гние, често от суха плесен, която е изключително опасна. И втория е че старите къщи и стенни системи функционират на принципа на пълната паропропускливост. Особено кирпича, той има нужда от тази пълна паропропускливост и всякакво нарушение на паропропускливостта на стените ще доведе то развитие на плесени и гниене в кирпича, който съдържа не малко органична материя под формата на слама. Това ще превърне къщата в един влажен и болестотворен ад, пълен с токсични спори на черна и друга плесен.
Затова имайте респект към старите къщи, към тяхната технологична философия и следвайте същите строителни принципи, когато ремонтирате.
Покрив от тикли?
Повечето българи си харесваме хубавите стари покриви от тикли. Но трябва да знаете че в България почти не останаха хора, които да разбират от ремонта на такива покриви. И ако попаднете на малцината, които разбират, цената никак няма да е ниска и ще трябва да чакате дълго време докато успеят да ви обърнат внимание и да се захванат с вашата къща.
Първо искам да кажа, че аз съм научил един урок, че всичко трябва да си направя сам за да се получи както го искам. В моята къща направих абсолютно всичко сам, без покрива от тикли. Причината е че това беше отвъд моите познания и опит и нямаше как да се справя с такова нещо. Още повече че моята къща е с особена констукция на покрива при която цялата къща се държи и заклещтва конструктивно от тежестта на каменните плочи. И ако нещо се обърка може цялата къща да рухне и убие хората които работят на нея.
Затова наех хора, които твърдяха че знаят какво правят. След като свършиха казаха нещо, което ме озадачи – гледали я дали тече след дъжда и много се очудили че не тече. Това е подобно на това да закарате колата си на ремонт, и монтьора да ви каже че много се очудил че колата върви. Човек, който знае с какво се занимава няма да се очудва ако си е свършил работата както трябва. Оказа се обаче че покрива тече. Преди ремонта течеше от 5 места, след ремонта от 10. Да те помислиха че не тече защото дъжда беше достатъчно слаб. Но при проливен дъжд покрива течеше от два пъти повече места. Наложи се да закърпвам положението с подпъхване на ламарина между плочите, за да мога да отбия течовете. А билото трябваше да го разпокрия и да сложа мушама и да го покрия наново защото теч от билото не може да се отбие, капката минава по неведоми пътища и е изключително сложно да я проследиш. Плочите не бяха наредени като рибени люспи както са ги редили старите майстори, а хаотично, все едно деца са хвърляли камъни като на игра. Но положението беше закърпено и сега къщата не тече. Или ако се появи някой теч знам как да го отбия ефективно.
С това искам да кажа, че ако изберете да си купите стара къща с тикли може да се наложи да платите 5-10 000 за ремонт само на покрива и после да не успеете да го поддържате да не тече, защото тиклите се приплъзват с времето и течове може да се появят там където ги е нямало. Разбира се има начин да се оправи такъв покрив веднъж за винаги, но това удоволствие може да ви струва повече от самата къща.
В моя случай аз платих около 2000 лв и получих това, което ви описах по-горе. За щастие всичко останало съумях да го направя сам и по този начин спестих не само пари, но и нерви. И удовлетворението от крайния резултат е неимоверно по-голямо.
Затова в следващата статия от тази поредица ще ви разкажа, как подходих и какво направих по отношение на основния ремонт, а след това и на довършителните работи и обзавеждането.
Ваш Craftsman
Craftsman's Blog 
Posted by Люба on ноември 22, 2017 at 14:11
Следя с интерес!
Posted by niko piko on ноември 22, 2017 at 19:06
Изключително интересна поредица! Ние също закупихме стара кирпичена къща и предстои ремонт със собствени сили (и аз винаги избирам да си свърша работата сам)… Чакам с огромно нетърпение следващата публикация!
Posted by Красимира Тонева on ноември 22, 2017 at 19:54
ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИНИЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО.
Posted by Любо on януари 10, 2018 at 17:37
И аз купих подобна къща от 1908 г. Предстои ремонт през 2018 или 2019 та ще търся помощ..
Posted by Бучински on януари 27, 2018 at 19:19
Мога да съм Ви полезен
Posted by Милена Хорозова on януари 13, 2018 at 06:58
Споделям интереса на всички по-горе – лятото на 2017 си купих стара кирпичена къща (строена 2015г). И наистина ремонтът на покрива е най-сериозният проблем, макар и далеч не единствен. Доста трудно намерих стар майстор, който да пренареди турските керемиди, колкото да няма течове. Младите не им се занимава, искат да сменят всичко с нови материали и бързо да си вземат парите…
Posted by Милена Хорозова on януари 13, 2018 at 14:26
Сбърках годината, строена 1915 🙂
Posted by Димитър on февруари 27, 2018 at 14:21
Здравейте, очаквам 2-рата част и аз. Имам подобна къща и все още не мога да разбера каква изолация да сложа отвън, така че да не спра „дишането“. Ще ми е интересно да разбера кое сте избрали вие, ако въобще сте правили.
Posted by craftsmanbg on февруари 27, 2018 at 15:00
Лично аз отвън ще слагам конопен бетон, който се прави само от конопени трици и вар и е напълно съвместим с кирпича. Но като алтернативна паропропусклива система може да се сложи каменна вата, която да не се измазва, но да се направи вентилируема дървена фасада. А ако се измазва е най-добре да се измаже с обикновен хоросан с фибри. Той е паропропусклив и натурален.
Ако обаче ватата се лепи, трябва да се внимава с лепилата, защото те могат да направят голям проблем с паропропускливостта. По принцип има лепила за изолация които се водят паропропускливи, но термините „паропропусклив“ и „дишащ“ са много разтегливи и производителите злоупотребяват с това. Затова трябва да се изиска от производителя самия коефициент на паропропусклувост и по него да се прецени дали наистина лепилото е достатъчно паропропускливо.
Posted by Димитър on март 4, 2018 at 08:51
Здравейте, благодаря за бързия отговор.
Определено звучи интересен вариантът за конопен бетон, но предполагам ще си го правите сам? Не намерих да се предлага, а само да се описва като технология и свойства, но може и да не съм търсил достатъчно. Имате ли информация как върви цената?
При мен отвътре се наложи да се полага гипсокартон с минерална вата, като по-евтин вариант за изолация, но не е достатъчно. Отделно, че самите стени са много наранени отвън и трябва и там да се прави. Именно заради тези лепила и „запечатването“ на стените се отказах от масовият тип изолация. В стаите ще сложа допълнително активна вентилация, за да се предпазя от конденз.
И аз се спрях на каменната вата, която да се положи в дървена рамка, но дали да я затворя с мембрана, преди полагането на дървената ламперия? Доста гледах и четох, за американските къщи от дърво, но там ватата е зад осб плоскост, мембраната и ламперията. Като казвам ламперия, нямам предвид масовата такава, а тази, при която основните летви се редят с фуга, която в последствие се покрива с 2-ри ред по-тесни летви и се редят вертикално. Не зная дали си имат наименование в Бг, английският термин е – board and batten. При тях ми хареса това, че се полагат така именно, за да дишат стените и самата ламперия.
Ще се радвам да чуя вашето мнение по въпроса.
Предварително ви благодаря.
Posted by craftsmanbg on март 4, 2018 at 10:07
При старите къши основния проблем е изтичането на топъл въздух, особено (но не само) през тавана. Таванната изолация е най-важна за енергийната ефективност. При поне 20-25 см изолация в тавана, 5-10 см изолация в стените е достатъчна (при кирпичени стени). Аз в момента нямам нужда да добавям външна изолация, защото енергийната ефективност на къщата и в това състояние е превъзходна. Но ще я направя с цел да изпъна стените отвън и да завърша къщата визуално, а не че има нужда от това енергийно.
По отношение на конопения бетон, той се състои от конопени трици, хидратна вар и вода. Варта се продава навсякъде, само трябва да си набавите конопени трици. Ако не се лъжа има само едно място в България където в момента се продават конопени трици. Мога да ви свържа с човека, който ги продава ако ми пишете на мейла, или аз мога да ви изпратя координати на мейла, който сте оставили като въвеждате коментарите. Цената не е много ниска, но на този етап няма друг избор, защото материала е вносен. В България по закон този материал(наше производство) го изгарят ритуално, а в другите еврипейски страни се строи с него.
Ако ще слагате вата на фасадата най-важното нещо е да я защитите от гризачи (мишки, плъхове, съсли и прочие). Защото това им е любимо място за леговища и се размножават яко. И не само ще се напълните с мишки, но и ще съсипят изолацията. Дори на стириопора и фибрана не прощават. Правят си канали в тях. Това за мен е друга добра причина да ползвам конопен бетон, защото той става твърд и в него не може да влязат.
По отношение на дървената облицовка. Да запознат съм с board and batten сайдинга, писал съм статии са него в блога, както и самия аз си го произвеждам и монтирам на мои проекти, защото и на мен ми харесва много визията. Мембраната (паропропусклива) трябва да бъде след ватата за да я пази от мокрене, след нея трябва да има дренажен и вентилационен канал от поне 2,5 см и след това вече е дървената облицовка.
Posted by Димитър on март 4, 2018 at 15:24
За тавана сте прав, понеже ремонта е бавен, поетапен и „леко“ хаотичен при мен (финансови причини), ремонтираните стаи до момента са с изолация на тавана. При останалите предстои, като цяло и покрива ще бъде отделно изолиран, за да се ползва пространството, така че това е предвидено. Прочетох, че вие сте с каменни плочи, при мен са били в началото турски керемиди, но после са подменени с обикновени такива и за момента всичко е добре там, ремонт не се налага а и все още къщата не се ползва целогодишно.
Като цяло писах тук и се поинтересувах от вашето мнение, тъй като някъде вътре в мен все още има „борба“, да се запази облика на къщата отвън. На местата на които съм виждал ремонтирани фасади на стари къщи плетарки се забелязва използването на рабица като арматура и последващо измазване с варова мазилка/хоросан или поне така изглежда, не е имало кой да питам. Това което не ми дава покой обаче е, как са успели да направят спойката между пръстта и хоросана. В моето село също има такива и ми казаха, че преди около 20 г. са ползвали чист гипс, който правел спойваща основа за последващо измазване с цимент или хоросан. Сега се споменава за бетон контакт, който да заздрави и позволи измазване. Аз съм скептичен обаче, затова и погледнах към дървото като опция и ето ме тук.
За ватата и малките твари, които идват в пакет с къщата съм запознат много добре, в моята има цял микро хабитат. Къщата е на два етажа, като първия е складови помещения, а втория е самото жилище, така че засега животинките са долу, ние горе – постигнали сме „разбирателство“. Ако се стигне до варианта с вата, ще я затворя отдолу с дребна метална мрежа, поне това виждам, че се прави от всички, които слагат този вид дървена облицовка. Така или иначе, тази облицовка ще е само за 2-ия етаж, 1-ия е зид от речни камъни на 2м от земята, него или ще измажа изцяло отвън, за да затворя дупките на гризачите или ще фугирам, не съм решил.
Ако можете, пратете ми контактите на този човек/фирма на мейла, който виждате че ползвам за коментарите, предварително благодаря.
Отделно бих искал да ви благодаря, че отделихте време и не пестихте информация в отговорите си. Успех!
Posted by craftsmanbg on март 5, 2018 at 00:30
Вместо рапична мрежа може да се изпозлва мрежа от юта, която е натурална и е традиционен продукт. Също така старите къщи в Ковачевица не са измазани с хоросан а с глина смесена с фибри и вар за спойка. Белосването с вар, както измазването с хоросан е доста по-късна практика и не е традиционна за старите български къщи. А и цвета на глината е много по приятен от този на аптечно бялата вар.
В никакъв случай не се лъжете да слагате цимент, съвременни лепила, гипс и прочие неща върху кирпича.
Ще ви пиша на мейла за конопения бетон.
Posted by Димитър on март 5, 2018 at 11:17
Добре, благодаря. Ще я потърся в мрежата.
Както споменах по-горе правен е някакъв освежителен ремонт на по-късен етап и къщата е била белосана изцяло върхо кирпича, но дъжда е разрушил на места доста.
По отношение на цимента и други подобни съм резервиран, иначе едва ли щях да съм тук и да ви питам.
Благодаря ви отново.
Posted by nadia on март 22, 2018 at 12:26
явно нашите власти бъркат индустриалния коноп с марихуаната и унищожават всичко, но някъде прочетох, че може да се получи разрешение за отглеждане на индустриален коноп.
Posted by craftsmanbg on март 22, 2018 at 12:32
Те никак не го бъркат, но явно се притесняват, че някой може да скрие канабис сред индустриалния коноп, защото на външен вид са трудно различими. Също така индустриален в коноп се отглежда и в момента в България, но триците, които са отпадъчен продукт след извличане на влакната за въжета се изгарят по закон, вместо да се ползват за сроителство както е в Европа.
Posted by nadia on март 22, 2018 at 12:28
на мен също ми предстои ремонт на стара къща и смятам да започна от мазето,, което е с глинен под и гредоред и дървени подпори…смятам да измажа пода отново с глина, но животинките вероятно ще си минават през дупки в стените
Posted by Hristina Dimitrova on март 22, 2018 at 16:20
Здравейте! Изключително ми е интересно. Къщата, която купихме преди години е от началото на 20 век с каменен покрив, на който ремонта ни струваше 10 000лв. Реставрирането е скъпо удоволствие. Идеята е да запазим автентичността на къщата. За сега успяхме с едната стая и тавана над нея. Измазана е от вътре и има изолация на тавана от долу с каменна вата и летви между гредите. Доста трудно начинание, тъй като всяка дъсчица се режеше по размер – гредите в старите къщи са красиви, но и неравни. Нямаме изолация отвън все още. Но ще трябва да измажем поне къщата, мазилката е изпопадала на места. Моля, за съвет.
Posted by craftsmanbg on март 22, 2018 at 19:23
Моята къща ми излезе много евтино да я реставрирам и то на изключително добро визуално, техническо и енергийно ефективно ниво. Но всичко си правя сам, и максимално избягвам да ползвам продукти на строителната индустрия, които са с изключително завишени цени.
Не съм сигурен съвет за кое точно искате. В моята къща аз направих гредите видими и съм сложих между тях гипсокартон и после натурална мазилка. Мазилката позволява измазване около гредите с неправилна и неравна форма.
Posted by М.Барбуков on март 22, 2018 at 19:01
Здравейте, какви ленти за мембраната на покрив и сух монтаж на било бихте препоръчали.
Posted by craftsmanbg on март 22, 2018 at 19:27
В момента подлепващите ленти на Knauf SOFTLIFT са на най-добра цена. Има и други но са по-скъпи.
Posted by М.Барбуков on март 23, 2018 at 18:45
Здравейте, съжалявам въпросът ми не беше ясен , ще правя нов покрив със сух монтаж на билата и се чудя каква паропропусклква лента за капаците да купя . От вашия блог научих, че при поставянето на покривната мембрана се облепят краищата с друга лента, мисля че марката беше UNO
Posted by Ваня Вангелова on март 23, 2018 at 07:37
Прекрасна идея, която напълно удовлетворява моите представи за функционалност, удобство и красота.
Posted by iovi on април 25, 2018 at 01:04
здравейте, купих си къща -кирпичена!Интересувам се от вътрешно измазване на стените.Трябва ли стените да се мажат с някакъв грунд преди варово- циментовата мазилка и с какъв?
Posted by craftsmanbg on април 29, 2018 at 00:08
Не е препоръчително да се слага циментова мазилка на кирпича, защото ще се наруши паропропускливостта. Трябва да се направи глинено варова мазилка, а не варово-циментова.
От грунд няма да има нужда, само трябва да се понамокри кирпича преди да се нанесе мазилката.