Изминалата година беше най-бурната и динамична година в нашето занаятчийско и професионално развитие. Случиха се изключително важни и ключови неща, положиха се крайъгълни камъни, които ще са отправна точка на цялото ни бъдеще.
Никое професионално развитие обаче не може да претърпи сериозен напредък, без да бъде подкрепено от съразмерно и паралелно философско развитие на фундаменталните възгледи и водещите концепции. Занаята и професията са функция на цялостния мироглед на човека и обществото, дори и в случаите, когато изглеждат напълно несвързани.
Обръщайки се назад, аз мога с благодарност да отчета сериозното израстване, през което преминахме през изтеклата година. Не израстване по смисъла на бездушната икономическа наука, която се интересува само от набъбващите цифри на оборотите и печалбите, но израстване на мирогледа, вдълбочаване на основите и разширяване на перспективите и визията. Все неща, които имат много по-голяма тежест, значимост, дълготрайност и способност да формират бъдещето ни и от най-мечтаното набъбване на банковите сметки.
Наскоро четох едно изказване на византийски съветник на императора, който казал – „Българите са народ, който счита, че светът е отворен за тях, няма нищо, което да поискат и да не могат да постигнат.“ Тъжното е, че след толкова години нещата са се обърнали напълно на обратно – българите са станали народ, който счита, че света е затворен за тях и нищо не могат да постигнат. В края на 2012-а година аз съм благословен с това да мога да се идентифицирам много повече с решителността на ония българи от старо време, вместо с песимизма и апатията на съвременните.
Съвременното българско общество е толкова отслабено, предадено, обезверено, обезличено и положено върху толкова гнили основи, че то е на път да се самоунищожи. Разбира се, то не прави изключение в процеса на развала и разпад. Този процес е не само локален, но и глобален, засягащ цялото западно и про-западно общество и народи, поради което е неизбежно да станем свидетели и на глобални и на локални сътресения и катаклизми. Съседна Гърция е вече в родилни болки и никой не знае какво ще се роди от тях.
Ще каже някой, това е блог за занаяти, за красота в дома, за дървени къщи – какво общо имат горните неща с темата на блога? Те имат всичко общо, защото начинът, по който работим, начинът, по който строим, начинът, по който подреждаме, организираме и екипираме нашия дом е пряко свързан с това дали ще сме готови да преминем през турбулентните времена, които са вече върху нас.
Начинът на строителство и начинът на живот винаги са били свързани с реалните условия, в които хората са се намирали през различните вековете и различните географски ширини. Глобализацията, която разчита на доставка на жизнени ресурси от другия край на света, е една изключително неустойчива концепция на съществуване. Тя е измислена да обслужва интересите на мултинационалните корпорации и е напълно в ущърб на малкия човек и малкия бизнес. Устойчивото развитие винаги е било базирано на локални, местни ресурси. Там, където е имало гори, се е развивало дърводелството, строителството и лова. Където е имало скали и камъни, се е развивало каменоделството, където е имало добра глинеста почва, се е развивало грънчарството. В Стара планина къщите са строени с дъб и бук, докато в Родопите с иглолистен материал. Начинът на строителство, техническите похвати, архитектурните детайли, всички те са замислени в синхрон с местните ресурси. В Швеция, където е изобилно на иглолистни гори, дървеният сайдинг е вертикален с дълги дъски без снадки, стигащи чак до стрехата, в нашия Балкан дървеният сайдинг е хоризонтален с къси дъсчици, прекъснати с разделителна греда, защото от дъб и бук не можеш да изкараш дълги и прави дъски, както е възможно от бял бор и смърч. Изолацията на къщите не е била с Rockwool вата, идваща от Дания, или стиропор, произведен от нефт, идващ от Близкия Изток, а със слама и кал, идващи от съседната поляна и от задния двор.
Ако искаме да оцелеем в предстоящите бурни времена, ние трябва да се научим отново да зависим от местните ресурси, а не от технологии и материали, които ни правят зависими от една крайно неразумна и нестабилна икономическа система. Усвояването на местните ресурси ще изисква съживяване на местните занаяти. Занаята по своята същност е изкуството на превръщането на естествените местни ресурси в полезни продукти, които са жизнено необходими на местното общество.
И ако все пак имаме някаква полза от глобалното общество, то това е глобалната комуникация и свободното споделяне на знания, опит и идеи между хората от всички народи. За много кратко време, без никакви допълнителни разходи, човек може да намери свободна информация за това как да направи практически абсолютно всичко, свързано със земеделието, занаятите, изкуствата и въобще всички онези неща, които са ни необходими да знаем, за да превърнем собствените си местни ресурси в жизнено необходими продукти.
Продукти, които ще послужат не само на собствените ни нужди, но и ще станат основа на малки и стабилни местни бизнеси, които ще съживят запустелите села, където като скрити и непотърсени съкровища лежат презрените и забравени от днешното общество местни ресурси.
Аз не съм почитател на маите и тяхната култура, бидейки известна не само с прецизните календари, но и с жестоките човешки жертвоприношения на кръвожадните им божества, но ако календарът им е все пак верен и съвсем наскоро е завършил един астрономически цикъл и е започнал нов, то аз няма да се учудя, ако този нов цикъл няма да е точно този на завръщане към основите, завръщане към оригиналните ресурси и към стабилната първична мъдрост и изоставяне на съвременните постановки, които са довели цивилизацията до ръба на пропастта и на масовата шизофрения.
Аз лично се чувствам на прага на ново начало, време на откривателство и съзидание, които обаче няма да се случат на фона на безоблачно небе, но по-скоро сред големи препятствия и борби. И ако вие се чувствате по същия начин, може би ще имаме много какво да си кажем през следващата година и в този блог и отвъд него. Всичко, което споделям в тази статия ще има пряко влияние върху развитието на блога през идващата година.
Искам да благодаря на всички, които тази година участваха в блога със своите въпроси, коментари, споделена информация и предложения, както и на всички които участваха в първия курс за дървени къщи. И най-вече искам да благодаря на Бога, на Когото дължа моето здраве, ресурси, вдъхновение и проницателност.
Останете с мир и бъдете готови за всичко, което предстои.
Искрено ваш,
Craftsmanbg
Craftsman's Blog 
Последни коментари: