Craftsman's Blog за онова, което прави дома красив

В една от по-старите публикации обещах да покажа какво означава истински професионално направени детски къщички. Време е да изпълня обещанието си. В тази публикация не мисля да изчерпам темата, а само да загатна какво може да се направи, когато се направи от истински творци, които разбират и от дизайн, и от майсторлък. Винаги съм вярвал, че децата трябва да бъдат приучвани от малки към истинските неща, а не към жалките пластмасови имитации. По-добре би било сами да сглобим нещо от дърво за децата си, отколкото да им купим пластмасови имитации. Докосването до естествените материали, усещането, че тяхната къщичка е не просто имитация, а умален, но реален вариант на голяма къща, не само ще създаде усещането за лично пространство, но и ще разпали въображението им и ще ги привикне към това да ценят истинските неща.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Всичко в тази къщичка не просто изглежда реално, то е реално. Вложени са същите материали и технологии като за Има още →

Това, което създава усещане за хармония и завършеност на дома, е не просто наличието на стил, но последователност в стила, дори в по-малките детайли. Това ще създаде цялостност на преживяната обстановка. Комбинирането на стилове е възможно, ако се прави с много разбиране и стиловете се комбинират на базата на общи черти. Това обаче, което не искаме да се случи е да получим визия тип – събери чарк. Това важи не само за интериора, но с пълна сила и за екстериора и всичко, което поставяме в двора и в градината. Цветовете и характеристиките на детайлите трябва да кореспондират един с друг. Поради тази причина, когато се строи градинска къща, детска къщичка за игра или барачка за складиране – техният стил трябва да се върже със стила на къщата. Може би именно това е накарало това семейство да поръча къщичка за кучето си в стила Тудор:

Радвайки се на семплите, но стилни детайли на тази къщичка, мислите ми ме пренасят на гледката на множеството къщички за кучета, които се продават по Околовръстното в София.  Всички са еднообразни и направени с едната мисъл – да станат Има още →

Стилът „Гръцки ренесанс“ (Greek Revival) – наричан още „гръцки неокласицизъм“ е бил създаден от родения в Англия архитект Benjamin Latrobe при разработването му на проект за Банката на Пенсилвания във Филаделфия. Стилът става особено популярен през първата половина на XIX-век, но продължава да се ползва дори до днес. Характерното при него е че взаимства форми и декоративни елементи от класическата гръцка архитектура и ги прилага към съвременни къщи и сгради.

Това, което аз харесвам в този стил е, че архитектурните форми са изключително изчистени и опростени, а красотата и елегантността се създават със специалните подчертавания на прозорците, вратите и покрива. Значимостта на този стил за българския потребител идва от факта, че Има още →

В българския език имаме една дума, която е пълна с презрение и негативизъм. Това е думата „барака“. Само с извикването на тази дума в ума ни изплуват представи за малка, прогнила полу-разпаднала се дървена постройка.

Често пъти използваме думата барака като синоним на стара и раздрънкана кола, или да се отнесем презрително към някоя къща, която не ни харесва. От друга страна в английския език и в съзнанието на английско-говорящите народи думата shed извиква съвсем други асоциации и емоции. Причината за това е Има още →

Е, тази не е с две липи отпред, нито е бяла, но е спретната и красива, макар и не в първа младост.

Това, което наистина ме грабва в тази къща е, че е минималистична, скромна, малка, достъпна и при все това толкова уютна и привлекателна. В нея има всичко, което аз считам за приоритетно в икономичния клас къщи. Подпокривния етаж е изключително добро решение, когато имаме на разположение само малък парцел и ограничения в котите за застрояване. Отделно не знам за вас, но за мен скосените стени на подпокривните стаи имат особено излъчване и уют. Причината за това е намаления обем в помещението, а съм разбрал, че колкото обема е по-малък, толкова е по-лесно да „усвоим“ пространството и да го усетим като наше собствено. Големите зали, високите тавани и обемните пространства те карат да се чувстваш като на чуждо и понякога дори враждебно място.