Добре дошли в блога за красота и функционалност в дома.

Преди около 15 години, пътувайки в едно такси, чух по радиото една новина във връзка с разсекретени документи на КГБ. В тях се казва, че основна директива на КГБ по онова време била да инструктира и следи всички неща, които се строят и правят в комунистическия блок да бъдат грозни и подтискащи. Аз бях шокиран да чуя, че подобни неща са били умишлени, но целта на този блог не е да коментирам политическия аспект на грозотията, а да представя моите собствени открития по пътя към излизането от нея.

Резултатите обаче от тази КГБ директива всички сме видяли и продължаваме да виждаме с очите си.  Толкова години по-късно българина трудно се връща към красивото и хармоничното не само поради насажданите дълго време грозотии, но и поради пречупените занаятчийски традиции, които стоят зад всяко красиво и функционално направено нещо. Дори новото строителство показва колко неадекватна е визуалната култура на повечето ни архитекти, и това важи с особена сила за строителството на фамилните къщи.

Дълги години аз също бях в плен на грозните стандарти, наложени ми от соц. режима, харесвах неща, които сега не мога да търпя, след като съм имал с какво да ги сравня. Истината е, че именно липсата на сравнение е това, което ни кара да продължаваме да харесваме грозните и посредствени неща.

За съжаление, българските списания за архитектурен и интериорен дизайн не правят разлика, защото се публикуват и редактират от хора със същото обременено мислене.

При мен мисленето започна да се разчупва след като имах възможност да пообиколя света и да видя какво са сътворили народите, които са имали по-голяма свобода и непрекъсваемост на занаятите и традициите. Спомням си един ден минавахме през едно малко градче в САЩ и всичко, което исках е само да гледам и гледам, и ГЛЕДАМ. Красотата, която се излъчваше от спретнатите къщички, красивите градинки и чистите улици, започна да отмива насъбралата се грозна кир в съзнанието ми, но ми трябваше дълго време преди да успея да разбера кое точно прави тези къщички толкова красиви и приветливи.

Връщайки се в България, сблъсъкът с грозната ни местна действителност беше повече от болезнен. Дори еталонни улици като Витошка в София ми изглеждаха като гето. Наистина грозотията задушава и подтиска не просто креативността и инициативността на човека, но дори и самото му съзнание за свобода.

Ето защо започнах изучаване на онези неща, които правят дома красив, не само какви трябва да са те, но и как е възможно да се направят. Така стигнах до извода, че за да има красиво и изпипано направени неща е нужно майсторство и изкусност, които се постигат по пътя на занаятчийството. Затова и това е блога на Craftsman, сиреч на занаятчията, поел по пътя на истинското майсторство.

В този блог аз и мои колеги ще представяме неща, свързани с къщата и дома, които ги правят по-красиви и по-функционални, както такива, направени от други, така и такива направени от нас.

Надявам се този блог да спомогне за формирането на усещането за красота и хармония на всички, които прекарват време с публикациите му.

Валентин Василев

Advertisements

7 Коментари

  1. Posted by Попов on май 21, 2010 at 23:33

    Много приятен блог. Поздравления!

    Отговор

  2. Posted by Димитър Стефанов on май 26, 2012 at 21:20

    Комунистическия режим успя за половин век да промени вековна традиция на строителството в България. Къщите с дървена конструкция и разчупената архитектура не са новост в България, просто комунизма умело успя да заличи тези традиции в строителството. Идеята за мегаломанията, еднаквостта и сивотата са силно застъпени в строителството през този период. Самата идея е да се причупи всяка индивидуалност и затова всичко се прави на конвейер. За пример ще кажа, че нашия квартал е построен 1986 г. и повечето блокове са еднакви.

    Отговор

  3. Posted by krasimira on август 31, 2012 at 05:43

    zaeli ste se s ne leka zadacha, no kausata si struva.krasotata shte spasi sveta !!!! jelaia vi uspehi !!!

    Отговор

  4. Здравейте, страхотен блог и страхотна кауза. Очарована съм, че в България има хора като вас (и особено, че се изразяват чрез такъв интеригентен и приятен блог, за да може повече хора да се замислят за красотата и уюта на дома).

    Това за комунизма и еднотипната грозотата на нашите жилища си е самата истина и е много тъжно. Особено тъжен е фактът, че след толкова години няма сериозен и мащабен прогрес в тази област.

    И аз съм занемявала пред къщите и апартаментите в САЩ и особено в Западна Европа… Все едно че там не живеят хора, а друг биологичен вид…

    Е, дано нещата и в България потръгнат натам – желая ви много успехи!

    Отговор

    • Здравейте,

      В Западна Европа все повече се отстъпва от традиционните форми на дизайн и настъпват модернистичните, скучни лабораторни форми, които са в интерес само на корпорациите произвеждащи масови продукти. Те умишлено повлияват на културата с цел увеличаване на печалбите си. Едно е да се направи кухненско обзавеждане с традиционен детайл, съвсем друго е да се наредят в кашони ПДЧ плоскости нарязани правоъгълно и автоматично от роботизирани линии. При това искат същата или дори по-висока цена, защото се водило „модерен“ дизайн.

      Отговор

  5. Е, всеки има право на лош вкус, дори западноевропейците :). Нещата, направени от майстор, със сърце и ръце, все пак са най-стойностни и трайни – би трябвало да са и най-скъпи. И често са, по скромните ми впечатления. Но има и ужасно, неоправдано скъпи неща в мас-производството – факт.

    Някои фирми, като Pottery Barn, например, са яхнали пък вълната на ретро изглеждащите мебели. Спомням си как Фийби (от известния сериал) презираше мебелите на Pottery Barn заради масовото им производство, но обожаваше същите мебели и виждаше „античната им аура“, когато й ги представяха като „уникални, старинни, от бит-пазара“… 😉

    Отговор

    • Проблема в случая не е във лошия вкус, а по-скоро във комерсиалната мотивация да се насажда такъв с цел извличане на по-големи печалби от корпорациите. За сравнение може да се разгледат традиционни италиански кухни и модерни такива. Модерните биха вдъхнали уют единствено на някой робот андроид, но не и на живо човешко същество. В крайна сметка световните стратези са решили така или иначе да ни превърнат в андроиди чрез процесите на трансхуманизма и като за начало са започнали от мебелите, може би за да свикваме…

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: