Craftsman's Blog за онова, което прави дома красив

Както сподели и CraftsmanBG, израстването в българската действителност неминуемо е оказало негативно влияние върху съзнанието ни за красивото и за грозното. Били сме ограбени да смятаме, че това, което ни заобикаля като архитектура, е нормално или поне приемливо.

В повсеместната сивота, ръбатост, неуютност, неспретнатост и еднаквост на сградите строени по време на комунизма се е изгубил примерът за майсторство и красота, доколкото го е имало в страна като България, а с него и съзнанието на българина за това колко грозно наистина е грозното. Даже грозното, евтиното, неугледното, монотонното е станало ценност, а добре направеното, качествено, макар и по-скъпо нещо, е станало излишно и ненужно.

Думата „майстор“ пък се е превърнала в нарицателно в наши дни, напълно лишена от оригиналното си съдържание (даже има един израз: „Викам ти ‘майсторе’, понеже не те знам как се казваш“). Не че няма хора в строителството и дизайна, които да си вършат съвестно работата, но съвестността не може да компенсира липсата на знание и това се вижда. Просто човек твори според това, което знае и това, на което е научен.

Най-трагично за мен от всичко това е, че когато човек никога не е виждал (т.е. бил е сляп/нямал е очи за) красивото, сетивата му са били притъпени до степен, че той нито може да оцени красотата и изкусността както подобава, когато ги види, нито пък може истински да копнее по тях и да се възмущава от посредственото, зле направеното, неугледното. Оттук и визуалната култура на българина логично е била сведена до сегашното си тъжно равнище.

Разбира се, днес много българи имат възможността да пътуват по света и да видят какво са творили другите народи. Мнозина са видяли и са се върнали с желанието да направят за себе си нещо хубаво и стилно (било то къща, градина, гараж, офис и прочие), но има ли кой да им го направи? В Америка например хората с векове са градили в тази посока, поколение след поколение от майстори-занаятчии. Затова и е нормално, когато човек иска да си построи хубав дом, да се намерят хора, които да могат не само да му го изградят, но и да го съпътстват в избора на решения за всеки един компонент от строежа (като се почне дизайна и избора на материал, и се мине през полагане на основата, фрейминга, изолацията, та се стигне до довършителните работи, където е отличителният детайл), за да може човекът с разбиране да направи своя избор и да знае какво е получил, както и какво е пропуснал.  Докато при нас много от фирмите разчитат точно на незнанието на хората и им одират кожите за нещо, което в повечето случаи нито е пипнато, нито е качествено.

Ако клиентът не е добре информиран, той нито ще може да оцени както трябва качественото и красивото, нито да се предпази от некачественото и грозното. С други думи, чака го разочарование. Аз не съм си патил, понеже още не съм построил своя дом (надявам се един ден и това да стане), но познавам други, които са патили и платили.

Няма да се впускам сега в повече разсъждения в тази посока. Наистина сме изостанали. Аз самият ежедневно осъзнавам колко е важно човек да обновява ума си, да изследва, да търси да разбира какво е необходимо, за да бъдат нещата красиви и истински, не да се одрямва. Пиша това като човек, който е още  съвсем в началото на пътя към майсторството и има много, много да учи. Доколкото съм достигнал, ще се опитам да споделям опит–и личен, и чужд–в този блог, както каза Валентин, не само за това как трябва да изглеждат нещата, но и как да се направят на практика. Благодарение на интернет, имаме достъп до всякаква полезна информация.

Надявам се публикуваната от нас информация, както и снимковият и видео материал, да бъдат насърчителни и ползотворни за четящите.

Славян Стефанов