Едно от най-привлекателните неща, които откривам напоследък е красотата на естествените планински интериори. Ето защо в поредица от публикации бих искал да споделя някои от моите открития в тази област.
Една планинска къща естествено се намира далече от градските джунгли от бетон и асфалт. Тя е поставена сред хълмове и гори, зеленина и хребети, реки и горски потоци. Ето защо първото условие както за екстериора, така и на интериора е да се вписва естествено в своята обкръжаваща среда. Ето защо планинският интериор трябва да следва два основни принципа:
– Използването на естествени материали, като дърво, камък и глина.
– Придържането към цветова палитра, която съответства на цветовете на земята, гората и полето, или така наречените earthtones.
Прилагането на тези два принципа обаче не е достатъчно. Нужно е разбиране за баланс, хармония, цветови комбинации, контраст и пропорция, за да се получи успешен интериор. В България имаме много примери за планински интериори, които използват естествени материали и земни цветове, но резултатът често пъти е направо отчайващ.
Проблемите на тази българска визия са много:
– Липса на хармония между цветовете на използвания текстил. Това е доста характерно за българския интериор. Обикновено текстила е тип „събери чарк“ – както се вижда и на снимката. Причината за това е както липсата на усет, така и липсата на подходящи интериорни текстили, което важи с особена сила, когато говорим за планински интериор.
– Ниско качествена обработка на дървения материал. Обикновено се използват евтини байцове, които карат структурата на дървото да настръхва и е неприятно на докосване. Убива се естественото докосване до дърво. Байцовете също образуват покритие, което става на петна на определени места на дървесината около чеповете, както и на места, където жилите са били в противоположна посока на заглаждащия нож, поради което мястото има по-висока порьозност. Точно за това в повечето случаи „чамовите“ интериори са толкова грозни и груби и стават целите на петна. Има начини обаче, чрез които „чама“ да придобие съвсем друга визия и излъчване.
– Банята е със студени цветове, които по никой начин не се връзват с планинския интериор, и още по-малко с цветовата схема в стаята. Като цяло прави впечатление, че никой не е мислил за цветова схема въобще. Всичко е „събери чарк.“
– Липсата на детайл прави визията празна, скучна и разпокъсана.
Нека да покажа няколко решения, които илюстрират правилно решаване на горе споменатите проблеми.
Тук използваните цветове напълно хармонират един с друг, като цветовите връзки се виждат между всички материали, включително камъка и мазилката, а не само текстила. Забележете също връзката между оранжевеещите възглавници и купата с портокали в кухнята в дъното.
Подходящ пример за това как добре обработената и тонирана дървесина може да придаде топла и уютна обстановка на интериора. Обработката на дървесината е с цветни натурални масла, а не с байцове, повърхността е обработена предварително, за да се запечатат порьозните места, които могат да предизвикат появата на петна.
Хармонията на различните елементи е засегнала всеки детайл, включително подбора на осветителни тела, облицовъчни материали и настилки. Видимите следи от разбичването на дървесината придава уникален ръстикален ефект.
Банята следва напълно ръстикалната визия и цветовата схема. Детайлът е внимателно подбран.
Екстравагантни детайли като кована вана от мед следват линията на използването на натурални материали. Грубо обработената дървесина може да създаде уникални детайли, ако се балансира добре и не се прекалява много с нея.
Старите ръчно дялани греди обработени с тъмни натурални масла са много търсени елементи в планинския интериор. Дупките в старите греди говорят, че някога те са били част от друга постройка, като въпросните отвори са служили за конструктивна сглобка с останалите греди.
Спалните следват същата визия и топла цветова схема. Забележете липсата на грозни петна от байц по дървесината. Чеповете се виждат, но без да изпъкват по този грозен и драстичен начин така характерен за българските чамови интериори. Текстилът е подбран напълно подходящо спрямо цялата натурална цветова схема.
Уникални детайли допълват цялостната обстановка, за да създадат типичната планинска атмосфера. Детайлите в един интериор са като подправките на една ястие. Трябва да се използват пестеливо, но без тях вкуса и усещането никога няма да бъдат толкова добри.
Надявам се да сте се обогатили с прочетеното и видяното в тази публикация. Ще се радвам да чуя вашите коментари.
Ваш,
Craftsmanbg
Craftsman's Blog 
Posted by Iva on декември 16, 2011 at 09:39
Нямам думи да изкажа възхищението си от тези интериори ! Много интересна статия! !
Posted by лили on декември 20, 2011 at 19:58
Изключителен материал и много професионално написан. Един от малкото стойностни български сайтове относно интериорния дизайн.
Posted by Диана Иванова on януари 5, 2012 at 16:05
Страхотен материал.А снимките са направо -мечта! Обяснено е много подробно и достъпно.Възхитих се на съветите и идеите.Задължително ще се съобразя с тях в бъдеще!
Posted by Биляна on януари 9, 2012 at 18:06
Всичко казано е точно така. Обаче се пропуска една огромна, но много важна подробност – показаните български „планински“ интериори са просто някакви супер евтини хотелски стаи.
Нито вътрешната архитектура, нито замисълът предполагат да се сблъскаме с някакъв интериорен шедьовър.
Като казвам евтини, то нямам предвид цената за нощувката, а вложените материали в изработката на мебелите, текстила и т.н.
Тези български планински интериори изобщо не претендират да омаят туриста. Нормално е банята да е в синьо – обикновено този цвят плочки са на намаление. Нормално е чамовата дървения да е наплескана с възможно най-евтиния лак на пазара.
Нормално е мебелите да са също така възможно най-евтината „конфекция“, която се предлага във всеки мебелен магазин.
Ако собственикът на този хотел е имал намерението да покърти гостите си и да ги изненада с красота и уют, то би вложил 10% повече средства и 50% повече фантазия и собствен труд и би постигнал чудеса!
Аз лично познавам собствениците на един планински хотел, които се изкъртиха да бачкат, всеки детайл мина през ръцете им и наистина с много нисък бюджет са постигнали максимален комфорт и ефектност. Е, редно е да отбележа, че са архитекти, но това им дава предимство само по отношение на конструктивните решения. Интериорният дизайн не им е професия, просто имат желание, усет и търпение.
Posted by craftsmanbg on януари 10, 2012 at 10:29
Желанието да се пестят пари е само малка част от проблема на типичните български интериори. При адекватно поставени цели, приоритети и най-вече адекватно разбиране на основните принципи на интериорния дизайн със всякакъв бюджет могат да се постигнат красиви и елегантни неща.
Според мен най-големия проблем в България е културата и начина на мислене. Днешната интериорна култура на повечето българи има своите корени в комунистическото минало, а не в старите народни традиции, които са шлифовани в продължение на столетия. В пост комунистическия период върху пошлата основа на комунизма се надгради мутренската култура на кича, баровщината, показността и надпреварата със съседа и колегите. Този елемент оказва силно влияние върху решенията дори когато бюджета е изобилен.
Ето защо аз не смятам, че 10% повече средства и 50% повече фантазия ще постигнат желания резултат. Фантазията не черпи идеи „свише“ от небесата. Тя черпи от онова с което са заредени сетивата. Сиреч онова, което човек е видял и гледал през годините. Също така в дизайна има принципи и правила. Те често са неписани, но има и такива, които могат много ясно да се опишат и не веднъж са били описвани в профилираната литература. Без тези принципи на гола фантазия най често се получава „манджа с грозде“ и аз съм виждал не веднъж мераклийски направени неща, но без никакво разбиране. И ефекта е много вложен труд, старание и пари и… блудкав резултат.
Затова и този блог има за цел да обогати читателите с повече идеи за сравнение и да предизвика културното, мисловно и визуално статукво създадено в комунистическия и пост комунистическия период.
Иначе тук таме се намират много добри български решения. Преди няколко месеца попаднах на много добър арт хотел в село Орешак. Разгледах го с голямо удоволствие и накрая отидох да стисна ръката на собственика. Той се оказа художник, който прави също и арт мебели. Имах тук таме малко забележки, които му ги казах и той отговори, че има още за довършване по хотела. Като всеки художник беше сбъркал в избора на типографията в надписа на хотела, но това съм го виждал при почти всички художници, нямат никакъв усет към типографията, а когато има табели и надписи това е много важна част от цялостния дизайн.
При все това за мен е голяма радост като видя и такива неща в България и ще се радвам в този блог да мога да публикувам все повече хубави български неща.