Моята баба, която е стара балканджийка и в момента е жива на 96 години веднъж ми разказа, как са живеели хората на село едно време. Тя ми разказа, че когато на някой от селото му се случило нещастие, цялото село се вдигало да го подкрепи. Имало един случай, когато на някакъв човек се издавили всичките овце. Това е било целия му поминък. Тогава той взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Съселяните му го спрели, хванали го и започнали да минават от къща в къща. И от всяка къща му давали по нещо, кой агне, кой козле, кой теле. Така накрая човека завършил с повече добитък отколкото първоначално имал. Това е било истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си когото познава, а не днешното държавно насилие и чиновнически произвол които отнемат от тези които работят и дават на други, които не искат да работят само защото отговарят на определени „социални критерии“. В старата жива и органична селска общност няма как лентяите да получат нещо, но се е помагало само на честните и трудещите се хора, когато изпаднат в беда. При това без закон и писани правила. Просто хората са постъпвали по сърце, съвест и според добрия пример който са видели от дедите си.
Баба ми разказва също, че когато някой започнел да строи къща, купувал само пироните, а другите му помагали да събере и издяла греди от гората, и да направи кирпич от глината на двора, както и цяло село се вдигало да му строи къщата. Така дори и най-бедните са имали свой дом без поробване към банките за остатъка от живота си. В днешното време на индивидуализъм и себичност сме изгубили тези реалности, затова сме поробени в една система в която заробването към банки и кредитори задушава и строителството и свободата на развитие.
И ако някой иска да види какво е било това нещо цяло село да се събере да строи за свой съселянин ви предлагам следното видео в което можете да видите какво е способна на постигне една сговорна дружина от амиши само за 10 часа работа:
Размислите и изводите ще оставя на вас самите.
Craftsman's Blog 
Posted by Георги on януари 10, 2015 at 16:20
Браво, пускайте по често такива статии защото ние сме изгубени в големите градове.
Posted by smarte on февруари 8, 2015 at 21:16
тез дебели, мързеливи, лоши мериканци ко се прават 🙂 Шегата настрана, може да са много неща, но и са организирани в подобни групички като трябва. Но видеото не е подходящо за темата. Всеки, ще се сети, че с пари се купува материал и се наемат работници. И аз там съм правил тераса 300кв. 3-ма човека за 4 месеца ама имаше кинта за стока и инструменти. Ако тръгнеш да ги дялкаш тез дъски от видеото, може и съседно село да ти трябва. Иначе съм за – трябва да сме единни и можем.
Posted by craftsmanbg on февруари 8, 2015 at 21:41
Всъщност това не са американци, а амиши и въпреки, че живеят в Америка, нямат нищо общо с американската култура. Амишите дори наричат американците с думата „English“ – което на техен жаргон означава – „пропаднали хора“.
Също така амишите в повечето случаи добиват материала от свои гори и го разбичват и сушат сами. А когато работят един за друг пари не искат. Точно както навремето са правили нашите деди, така, че сравнението, което съм направил е адекватно.
Posted by Стефка Иванова on май 19, 2015 at 16:40
Здравейте,Craftsman,
Сериозно и искрено искам да ви попитам – добре ли сте?Имам в предвид жив и здрав и дай Боже много ангажиран?Дано е така и единствената причина да пишете все по-рядко в този прекрасен и несъмнено полезен блог да е недостигът на време.Повод за нетактичния въпрос е огромното ми съжаление,че ви открих,че сте необходими,че сте Полезни,а напоследък мълчите. Притесни ме ето тази статистика тук ,а сигурно и не само мен.
2010 – 368 публикации в блога
2011 – 60 публикации в блога
2012 – 11 публикации в блога
2013 – 4 публикации в блога
2014 – 2 публикации в блога
2015 – 1 публикации в блога
Въпреки усещането,че сте започнали с огромен ентусиазъм,явно напоследък блогът отпада от приоритетите ви или ви е разочаровал с нещо.Съжалявам,наистина,и ми липсва.Дано иначе сте добре.Хубаво лято ви желая!
Posted by craftsmanbg on май 19, 2015 at 17:07
Здравейте,
Слава Богу, ние сме живи и здрави. От 2011 година насам много промени в начина на живот се случиха защото се преместихме на Балкана и си взехме западнали имоти, в които някога е кипял живот, а сега от 20 и повече години бяха тотално западнали и ние ги вдигаме на крака от окаяното им състояние. Обема труд е огромен и често непосилен. Поради тази причина вечер умората е толкова голяма, че не остават сили за писане в блога. Но ако и да няма нови публикации редовно поддържаме коментарите особено в темите за дървените къщи, където непрестанно се задават въпроси и за изминалото време имаме над 2000 коментара, отговорите на някои от които изискват повече време отколкото да се напише една статия. Поради тази причина далеч не сме изоставили блога, но редовно комуникираме с читателите чрез коментарите.
Нови теми имаме желание да пускаме, но с изминалото време се промени и начина на писане. От лековати и чисто идейни малки статийки се насочихме към по-задълбочени и наситени с алтернативен философски поглед статии, което пък от своя страна изисква много по-голяма концентрация и време за написване на нова статия. Така малко по-малко писането значително намаля. Но далеч не сме се отказали от блога. Надявам се когато спадне бремето на огромния труд ще имаме повече възможност за писане на нови неща.
Posted by Стефка Иванова on май 19, 2015 at 21:21
Благодаря ви за своевременния отговор,радвам се,че при вас нещата напредват.Не твърдя със сигурност,че съм прочела всичко,публикувано в блога,но определено ,когато вляза,уж да хвърля един поглед,замръквам в блога.Пожелавам ви сили да се справяте и с ежедневните задачи, да намирате време за писане и за нас тук.Имате ли представа колко сте необходим? 🙂 Последно,ще продължите ли с курсовете от 2012?Какво мислите за това?Осмелявам се да ви предложа една идея,която може би да сте обмисляли и сам,но само в случай,че не сте се отказали от мисълта за такива курсове .Мисля,че те са много ценни.
Posted by Стефка Иванова on май 19, 2015 at 21:25
Словоредът ми нещо се обърка,много взех да „мисля“ извинявам се. 🙂
Posted by craftsmanbg on май 19, 2015 at 21:27
Да, искаме да продължим с курсовете. Не само това но и да ги разширим като тематика. Но поради работата по балканските имоти, не можем да си довършим ремонта на базата. Със собствените си ръце и с нашата взискателност към детайла нещата наистина напредват, но бавно. Искаме да направим занаятчийски център в който хората да се учат на различни занаяти, като гостите ще бъдат настанявани в малки къщички които са изградени по занаятчийски начин и всичките детайли в тях са ръчно изработени. Ето по тази идея работим. Но нещата се случват бавно.
Иначе ще е интересно да споделите вашата идея.
Posted by Стефка Иванова on май 20, 2015 at 16:50
Здравейте отново,
Относно идеята ,която исках да ви споделя за курсовете.Несъмнено и вие сте я обмисляли,но така и така стана дума. Малко са хората,които нямат достъп до интернет вече.Вие сте писали,че курсът има теоретична и практическа част.Дали няма да е удачно и по-удобно за всички (имам предвид и тези,които се интересуват,и вас), ако теоретичната част бъде провеждана като интернет уроци,предварително записани и качени на платформа,така,че всеки участник да може да ги гледа в удобно за него време за по-продължителен период,не еднократно.Обратна връзка да бъде осъществявана под фомата на коментари при възникнали въпроси.Имам наум нещо като on-line уроците на AULA,те разбира се,са на различна тематика,но принципът,мисля,е еднакъв.Такъв вариант изисква,може би , повече усилия,по-всеобхватна и продължителна подготовка от ваша страна,но само в началото.Убедена съм,че ще бъде спестено много време и доста средства,особено за курсистите.Освен,че ще стане по-достъпен ,по-икономичен,такъв вариант определено ще е и по-удобен,особено за работещите курсисти.Вероятно ,обмисляйки го,вие ще откриете и други ползи и за двете страни..Дано съм била полезна.
Posted by craftsmanbg on май 20, 2015 at 19:27
Здравейте,
Правенето на къщи, както и другите традиционни занаяти са такова нещо при което е нужно да се приложи принципа „око да види, ръка да пипне“. Нищо не може да замени личното присъствие и участие на живо, защото обучението в подобна материя не може да се ограничи до споделяне на информация, а е необходимо едно цялостно преживяване. Така или иначе голяма част от информацията споделяна на курсовете вече я има под една или друга форма в блога, а в Интернет има изобилие от допълнителна информация, включително безплатни видеа в youtube и други подобни места. Всеки който иска да се учи онлайн, може да го направи веднага и ние няма какво да допринесем към това. Но директния контакт, нагледното участие, личното преживяване са неща, които не могат да се заменят с Интернет представяне на даден обем информация. Защото на първо място не става въпрос за информация, а за отношение. А отношението се предава само с личен пример.
Posted by stanomail on май 22, 2015 at 20:14
Реставрирате или модернизирате вашата балканска къща. Как сте възстановили замазките и мазилките на тавана и стените отвън и отвътре?
Posted by craftsmanbg on май 22, 2015 at 22:58
Аз съм добавил предстенна обшивка за да изправя стените и съм сложил допълнително вата. После съм затворил с гипсокартон който съм шпакловал с напълно натурална глинено-варова мазилка. Тавана по същия начин. Фасадата още не съм я завършил, но планирам да облека къщата с дървена фасадна система с вентилационен слой под нея. Общо взето правя това, което и препоръчвам в блога.
Posted by Светослав Кръстев on февруари 25, 2016 at 00:53
Все по-често попадам на статии, които ми ми връщат вярата в българина. Иска ми се скоро и аз да си дойда и да допринеса с каквото мога за възраждането. За сега събирам пари дипломи в чужбина. Знайте ,че има много, които планират да се върнат и активно се подготвят.
Posted by craftsmanbg on февруари 25, 2016 at 02:10
Здравейте г-н Кръстев,
Аз лично съм сигурен, че много българи ще се върнат в България. И те ще се върнат не само с пари и дипломи, но най-вече с променен мироглед и подновена любов към народа си. Ние които отказахме да имигрираме продължаваме борбата. Дерзайте.
Posted by futurehealth1 on юли 8, 2016 at 12:07
Обожавам ги! Старите спретнати къщи! Миришещи на меродия и пресен домат..
Posted by Itsoni on февруари 8, 2017 at 10:49
Има доза истина, но е доооста преувеличена. Помагали са си хората, защото е нямало как иначе да оцелеят, но не са си помагали чак в такива мащаби, поне не масово.
Posted by craftsmanbg on февруари 8, 2017 at 11:24
И кое точно е преувеличеното?
Posted by Ангел Драгов on януари 20, 2022 at 11:47
Най-ценното в морала на бг е било тази съпричастност при строежа на къща. Цялото село и близки, роднини и нероднини се стичали по десетки дни да помагат да се изкопаят основите, да се орежат дървета за греди и дъски, да се изкарат камъни, понякога от канарите в парцела чрез огън и вода, да носят камъни и кал при строежа и цялата работа до влизането в новата къща. Един вид, цялото село е отпускало „заем“ от труд на стопанина-това са стотици надници, които стопанинът е връщал в течение на 30 години, чрез такъв труд на къщата на всеки един помогнал му при строежа. Така е било възможно без куп пари или заеми, разсрочено в годините и без съсипване на здравето и живота на човека да се извърши най-голямото нещо в живота на един мъж-да построи къща за своята челяд! Това е най-великият бг опит!