Живеем във времена в които на къщата се гледа, като на въпрос на престиж и демонстрация на социален статус. Оплетени в тази надпревара хората забравят, каква е основната роля на дома, а именно място за почивка и покой. Място където човек да възстанови силите си изсмукани от ежедневната борба за оцеляване. И в тази борба, нашата душа се изнурява дори повече от телата ни.
Ето защо дома трябва да бъде място в което не само тялото ни може да отпочине, но също и нашата душа. А тя е така устроена, че копнее за натурална и естествена среда, без значение дали сме съгласни с това и дали го осъзнаваме.
В тази статия искам да ви запозная с една къща, която отговаря именно на тези условия. Дом в който и тялото и душата могат да отпочинат.
Днес човечеството в своя яростен устрем към непрестанен икономически растеж вече е преминало границата на разумното и неусетно се свлича по склона на лудостта. Живеем в изкуствени панелки с изкуствени бои по стените, химически лакове по малкото натурално дърво в интериора ни, купуваме си храна в пластмасови опаковки, ядем зеленчуци с химически торове и напоени с всякакви химикали за запазване на външния вид. Превърнахме се в едно изкуствено поколение забило очите си в „умните телефони“, возейки се в „умните коли“, водени за носа от „умните политици“ и забравили за това, че сме се заобградили с толкова „умни“ неща за да компенсираме факта, че ние вече далеч не сме така умни, колкото ни се иска да вярваме.
Все повече хора се събуждат от тази лудост като от кошмарен сън и започват да се връщат към мъдростта на старите поколения, които са доказали своята устойчивост и жизненост. В тази статия аз ще ви запозная именно с къщата на едно такова семейство от Латвия, което е избрало да се върне към натуралните и естествените материали за да изгради дома си.
Историята на тази къща започва с Яков, млад мъж работещ във филмовата индустрия, но копнеещ да се завърне към древните занаяти. Така той изоставя попрището на правенето на филми и става занаятчия дърводелец, чиято мечта е да възстанови старите занаяти и занаятчийски методи на работа. Неговото желание да построи къща с естествени материали и ръчни инструменти го завежда при местен ковач на когото поръчва да му изкове няколко строителни дърводелски длета и брадви.
Яков се вдъхновява от резултата и стартира фирма за ръчно направени инструменти обединявайки няколко местни занаятчии, която за кратко време придобива световна известност. Днес за да придобиете от инструментите на John Neeman Tools се налага да чакате повече от година на опашката на желаещите.
Между временно Яков (в средата) продължава с проекта на своята къща, която изгражда не само единствено с натурални материали, но и използвайки само ръчни инструменти. Гредите биват издялани на ръка от дървета, които собственоръчно е отсякъл.
Основата е каменна, от сцепени гранитни камъни, дълбоко вкопана под земята.
Конструкцията е от дървени трупи сглобени с ръчно направени сглобки.
Носещите греди се обгарят по японския метод shou sugi ban и по този начин биват естествено защитени и импрегнирани, вместо да бъдат използвани химически импрегнанти.
Стените се изолират с дървени трици.
Отвътре се измазват с глина. А дървените повърхности се обработват с натурални масла и вакси.
Получава се уникална среда в която човек наистина може да се почувства като у дома си и да намери покой не само за своето тяло, но и за своята душа.
Не знам за вас, но това е средата в която аз искам да живея. Това е място, което в моето съзнание се оприличава с дом.
Натурално, естествено, всяка повърхност е мека и топла, приятна както за окото, така и за ръката.
Ако желаете да проследите процеса на изграждане на тази къща, ви препоръчвам да отделите 25 минути за да изгледате това видео:
Мисля, че това ще са едни от най-добрите 25 минути прекарани пред екрана.
А за по-детайлен поглед върху процесите на работа и крайния резултат можете да разгледате галерията на Яков ето тук:
https://www.flickr.com/photos/neemantools/page6/
Ние имаме нужда от повече хора като Яков в България. А за възраждането на тази визия и на тези практики, ние решихме да организираме Първия български дърводелски събор, за който можете да научите повече ето тук.
Posted by Pavel Dimov on януари 15, 2017 at 21:07
Много приятен проект ! Но това е хоби за богат човек с много свободно време който няма нужда от къща сега (тази година).
Posted by craftsmanbg on януари 15, 2017 at 22:22
Това определено не е проект за прибързани хора, но също така не е и проект за богати. Човека отсече трупите за къщата от своята собствена земя, което ги прави безплатни. За дъските може да е платил само на някой гатер да му ги разбичи и също ще му излязат много евтино. Талаша за изолация му е безплатен. Глината я вади от изкопа на къщата и също му е безплатна. По този начин са строили нашите деди, като са добивали материалите си сами и са строили заедно с роднини и приятели. Същото прави и Яков. Трябва да се отбележи, че когато е започнал къщата той далеч не е бил богат.
Posted by palmifeltedscarves on януари 16, 2017 at 09:59
Всичко това е страхотно. Но на всеки е ясно, че няма как просто ей така един ден да решиш да не живееш вече в панелка, да не работиш това което си работил до сега(защото искаш да си занаятчия) и да заживееш на едно хубаво и чисто място, където е трябвало да бъдеш по принцип. Повечето хора нямат дори собствено жилище а какво да говорим за придобиването на земя и построяването на къща там. Та колко парцела разполагат със собствена горичка, че да си насечеш дърветата от там? И ако разполагат каква ще е цената. Много фактори са определящи за начина по който живеем. Много от нас искат да живеят по такъв натурален начин, но и на много от нас не е даден избор за това! Как на 40 години примерно да решиш, че вече е време за промяна, като цял живот си работил от 8-17ч и си изкарвал пари за да си покриеш елементарните нужди за живот? Тази промяна няма как да стане ако нямаш някакъв „капитал“ с който да покриеш периода в който ще се случва всичко. Та за колко време се става занаятчия? Или ако нямаш собствено жилище, къде живееш докато се строи твоя „естествен“ дом? А какво да кажем ако ще трябва да си ги набавяш всички материали, защото не разполагаш с тях? Та не ми е за цел с песимизъм да се убие красотата на този проект, но трябва реалистично да се погледне и от двете страни. И от тази с гадната система, която мачка всичко и всеки и от страната в която слагането на розови очила и скачането във водите на „натуралното“, може да бъде скок в пропаст с сериозни последици.
Но адмирации към това което е направил този човек и към статията за която е отделено време, за да стигне систематизирано до други хора. Някой може да има нужда точно от това за да започне промяна на живота си към по-добро, стига да има как да го направи. 🙂
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 12:12
Би трябвало на всеки да е ясно, че хубавите и истински неща не се случват „просто ей така“. Трябва да се плати цена и за всеки човек тя се изразява в различни неща. Най-важното нещо е човек да е готов да плати тази цена до край за да постигне целите си. Яков е пример за такъв човек. Аз самия също бях горе долу на 40 години, когато реших да напусна града и да се върна на село. Може да се каже, че живота ми се развива по подобие на Яков, с тази разлика, че той направи от занаята си бизнес за милиони, а аз нямам такива цели. И също така аз не съм готов с моята къща по ред причини. Но когато стане готова вероятно ще пусна подобна тема и за моята къща, която също е с камък, дърво, глина.
Posted by Alex on януари 16, 2017 at 20:17
От една страна човека е прав – ниския жизнен стандарт, който ни наложиха на нас българите, дали умишлено, дали от безхаберие прави нещата доста по-трудни, като прибавим и проблемите, които едно българско село има, кражби, лоша електрификация, ако нещо стане ще чакаш линейка 2ч, ако въобще дойде. На Запад можеш да се пенсионираш и на 45г, зависи какво си работил, да не говорим, че къщата така или иначе си е стандарт. При нас да се пенсионираш преди 65г е немислимо, а като се има предвид и пенсиите колко са смешни… Гледах статии от сорта на „как да си направиш лог къща само за 5000 евро“, ама за БГ това са много пари за много хора. Иначе, има доста материали за това как се прави лог и наистина не е толкова трудно, а има и места из балкана, които са за по 5лв на кв.м. Реално повече от 200кв не ти трябват.
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 20:26
Все пак човека не е от Запад, а от Латвия. Това между другото е една от най-бързо обезлюдяващите се държави в Европа, ако не и в света. Но това не е попречило на човека да постигне прекрасни резултати.
Освен това едно такова начинание позволява покрай него да се завърти нещо друго. Както при Яков, неговото желание да направи къща с ръчни инструменти го довело до това да направи бизнес за милиони с ръчни инструменти. При това от някакво затънтено място в Латвия. Аз гледах местоположението им на картата, там дори Street view не е минал да снима, толкова е забутано.
Ние трябва да помислим за примера и поуката на тази история, как решаването на определени проблеми при постигане на определени цели се превръща в бизнес. Ето това е потенциала в селото, който малцина виждат, а той е там и е на разположение на трудолюбивите и усърдните.
Posted by Боби Димитров on януари 19, 2017 at 20:00
Изцяло съм съгласен с коментара на Palmi!
Основната трудност идва от това, че в днешни дни хората искаме повече, отколкото можем да имаме.
Когато четиримата братя прадядовци от страна на жена ми са почнали да си строят къщи, направили 4 еднакви една след друга и толкоз. Няма по-добра, няма по-лоша, еднакви планове (по-точно без план, но с еднакво разпределение и логика и материали).
Никой не е казвал „ама няма стъклена фасада“ или „ама няма 30 квм баня и изобщо тоалетна и водопровод“ или „ама няма вита стълба и изобщо каквато и да е вътрешна“. Това биха изглеждали като капризи в онова време, но животът много се е изменил от тогава.
Сега е трудно да намериш човек, желаещ да отгледа 6-10 деца в къща 40 квм с общо 3 стаи, от които едната е килер.
Къща, която има 4 малки прозореца, от които не влиза особено светлина, но пък влиза много вятър. Дебели стени, които зимата нямат затопляне, макар и лятото да държат задушливо. Няма течаща вода, топла да не говорим. Няма „финиши“, няма „тримове“, няма „занаятчийски детайли“, няма красиви мебели, дърворезби, сглобки и прочее екстри.
Също така е нямало и община и главен архитект и доклад за енергийна ефективност и изискване за земетръсоустойчивост 9 степен…
„Ние трябва да помислим за примера и поуката на тази история, как решаването на определени проблеми при постигане на определени цели се превръща в бизнес.“ – Хареса ми тази сентенция, но в днешни дни е много трудно да се случи това, в контекста на строенето на къщи. Да, ако имаш стара постройка и почнеш да реставрираш имаш пълна свобода на действие. Но при нов строеж е много сложно, трудно и скъпо, особено за хора, които не им е това работата.
Освен това, колко от нас са дърводелци или искат да станат такива? Колко имат желанието, времето, парите, умението да построят сами къща? Ами аз може да искам да съм животновъд или краевед, строителството не ме вълнува! В наше време, кога ще мога да започна от нищо, да чакам търпеливо и накрая да си поръчам къща на майстори занаятчии дюлгери, докато си гледам пасищно кравите или събирам писмени сведения от бабички в затънтени махали? Вероятно не преди края на живота ми. Даже не вероятно, а сигурно. А през следващия живот ще помисля за интериора…
Преди години си писахме (коментари и по мейл) и чрез вашите много полезени отговори се отказах от дървената конструкция. Не защото не я предпочитам, а защото няма в България кой да ми я направи по-бързо, по-качествено и по-евтино от класическото изпълнение.
Ще кажете – ама то е по-добро, защо да е по-евтино? Дали е по-добро зависи на 99% от изпълнението. Като няма гаранция за изпълнение, а напротив, има почти 100% сигурност за проблеми, „доброто“ се изпарява.
Ако бях на мястото на този човек в клипчето (наистина много добро клипче!) – с маса пари, без ангажименти като работа и две бебета и безработна жена, с имот с вековна гора, с мерак за строител и с верни приятели с такива мераци, с липса на регулационни и документални спънки и без надзор от главен архитект – ДА, бих постъпил точно като него!
Но това описва един *изключително* частен случай, в който не попадат много хора. Да не кажа, че попада само 1, този от клипчето.
В резюме ми се ще да кажа, че положението е порочен кръг. По другите коментари из блога се засяга този проблем. Докато не можем да си осигурим хляба на масата е трудно да се вглъбим във видовете сглобки и да колекционираме ръчни инструменти с цена повече от месечната ни заплата. И няма да можем да си осигурим хляба, докато не се вглъбим в сглобките.
Започнах с това – повечето от нас искаме дом, който не можем да си позволим. Какъв е изборът ни – да останем доживот на квартира в панелка и да отгледаме децата по паркингите? Или все пак да направим нещо, макар и не толкова възвишено и съвършено, като например тухлена къща на село и мебели от ПДЧ и ПВЦ дограма.
Домът за душата е изключително разтегливо поняние и за всеки човек е на различно място, не е задължително обвързан със дадена строителна технология или материал.
Аз съм изцяло за това човек да е отворен към компромиси и да не дискриминираме на база занаятчийство и пинизи, защото от високата кула на парите всичко изглежда дребно. Предпочитам да си прекарам живота щастливо на село и децата ми да растат в градината, макар и да нямам пари за дограма, мебели и паркет от дъб, отколкото да си прекарам живота нещастно в панелката, събирайки пари за дограма, мебели и паркет от масив, които никога няма да видим, нито аз, нито децата ми.
Бих избрал възможното пред идеалното и не съжалявам за това, защото в чакане на идеала живота си минава и накрая има само край, а не си видял ни идеал, ни живот.
Извинявам се за този прекомерно дълъг коментар – от 2 години не бях влизал по блоговете ви и сега насъбрах много впечатления накуп, които породиха много реакции у мен.
Благодаря ви, че ви има!
Posted by craftsmanbg on януари 19, 2017 at 20:56
Аз разбирам агонията ви, тя е агония на много българи, която не ми е спестена и на мене самия. Но пропастта между идеалното и възможното всъщност не е толкова голяма, колкото ни изглежда.
Преди много години аз гледах от високата кула на многото пари, но това което видях от там далеч не е онова, което ония, които никога не са се качвали на нея си мислят. Това, което видях беше, че в България парите не могат да ти купят истинските неща. Трябва да си ги направиш сам. Така станах занаятчия, в следствие на което слязох от високата кула на земята и се боря като всички простосмъртни. Затова ще ви кажа, че това което този човек от видеото е постигнал то не е базирано на многото пари. Няма пари, които можеха на този човек да му купят такава къща, ако не се беше запретнал да си я направи сам.
Една от целите ми в този живот е да направя строителството на дом отново достъпно за обикновените хора в България. С всяка изминала година аз съм все по-близко до решението. При това не какъв да е дом, а наистина добър, натурален, естествен и здравословен. За целта едно от първите неща, които трябва да изхвърлим е да се освободим от консуматорското мислене, което ни кара да мислим, че всичко, което ни трябва е задължително да си го купим. Това не е в духа на българската традиция, която е помогнала народа ни да оцелее хиляди години. Дори човека от видеото Яков не е изчакал някоя година да събере 200-300 хиляди долара от продажба на брадви и ножове и да си наеме някоя велика фирма да му построи къщата, но се е хванал с ръцете си да я строи сам.
Традиционно българите са:
– отглеждали сами храната си
– строили сами къщите си
– шили сами дрехите си
– тъкали сами чергите си
Наемане на дюлгери е ставало само от чорбаджиите и най-богатите. Аз живея в къща строена от собствениците преди 80 и повече години. Дърва са взели от гората, кирпич са направили сами, тухли за изолация дори сами са си пекли. По всичко личи, че къщата е правена от аматьори. Но седи и след 80 години пак ще стои, ако се поддържа покрива да не тече. Моята баба сама е копала основите на къщата си с лопата докато е била бременна с близнаци. Говорим за изкопаване на обитаем сутерен, не само на ивични основи.
Целия този жилав и устойчив български ген ни принадлежи. Нашия народ не се е славил с имането на много богатства и пари през последните 500 години, но умения имаме и не трябва да ги подценяваме. Когато осъзнаем това и прегърнем кои сме като народ и какво можем да направим пропастта между идеалното и възможното ще се свие още повече. Остава да се добави и правилното знание. И точно в тази посока ние се трудим.
Posted by Atanas Manev on януари 16, 2017 at 20:19
Всичко е много добре изпълнено! Много ми хареса идеята на юнака. И аз натам съм се запътил в стройтелство на къща с естествени материали, но с по-малко дървен материал и повече глина и слама. Единственото, което не се връзва са прозорците на покрива. От опит знам че правят проблеми и е невъзможно да се справят с водата в дългосрочен план.Не са изпитани във времето. Прозорци , хоризонтално монтирани,с повдигане на покрива, е по-дората идея за подпокривно пространство, но като цяло вдъхновяващо видео.
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 20:30
Прозорците на покрива са едно от най-скъпите неща в тази къща. Вероятно са Velux, а те са много надеждни. Аз от години имам прозорци Velux на покрива на две мои постройки и досега нямам никакви проблеми.
Къщите със слама имат много повече недостатъци от къщите с кирпич примерно в които сламата също участва. Един познат си направи къща със слама и му се наложи да ползва два пъти повече дървен материал за конструкцията отколкото ако не беше ползвал слама в стените. Това е заради изискванията на конструкторите. Иначе къщата му стана много приятна среда за обитаване, подобно на тази от видеото.
Posted by Atanas Manev on януари 16, 2017 at 20:57
Така е, но Велукс на 40-50-100 години не съм виждал. такъв с проблеми при сняг, дъжд и слънце се е случвало.Неправилният монтаж, гумените и други уплътнения и водозаборници, самото земно притегляне, изложени на сериозен натиск от времето,слънцето и водата не ми се струват подходяща идея…Не съм виждал стара сграда с такива джамове.
Не става дума за бали слама, а слама и глина, най-добре с неизпечени, пресовани тухли, като на арх. Георгиев до Белогардчик: https://www.youtube.com/watch?v=E_cxwPVujTs
Като цяло сторойтелството с естествени материали, според местоположението е добър вариант: в равнината нямат достъп до толкова много дърва и камък, в планината пък до глина и слама. В равнинанта имат нужда от прохлада лятото, а в палнаината от топлина зимата. Трябва да се следват традициите, хората са го мислили и усъвършенствали в продължение на хиляди години. Поглед над старите сгради, копиране и усъвършенстване, това е моята идея.
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 21:20
Ако се направи прозореца на покрива тип dormer, тогава пак има много проблемни места, които трябва да се обшият с ламарина, също както Velux-a разчита на обшивка от ламарина. В двата случая се разчита на обшивки и аз лично не виждам съществена разлика. Няма стара сграда със секретни ключове на вратите например, но това не прави секретните ключове неподходящи. Аз съм за черпене на мъдрост от миналото, но мъдрост има и в настоящето. Има разбира се и големи глупости в настоящето, но така е имало глупости и в миналото. Затова ние трябва да можем да пресяваме нещата.
Къщата на арх. Георгиев е де-факто от кирпич (ако съм разбрал правилно), при който сламата играе ролята на фибри а не на изолация. Такъв тип е кирпича и при къщите на Балкана в нашия регион.
Аз също имам идея за усъвършенстване на старата технология с дървена конструкция и кирпич, дори вече имам създаден модел с подобрения (засега само в ума ми). И смятам, че това е бъдещето на българските къщи (а именно добре забравеното минало). Основния принцип при строителството трябва да бъде, че една къща трябва да бъде достъпна за всяко средностатистическо българско семейство, без влизане в дългове и кредити. Този принцип е работил хиляди години и ние трябва да го преоткрием. Моята баба ми е разказвала, че на Балкана са били много бедни, но при това всеки е имал своя къща, без банки, кредити и заборчаване. А днес хора с доста по-висок жизнен стандарт от моята баба не могат и да си помислят за къща. Има нещо дълбоко сбъркано в това и ние трябва да обърнем дрехата с хастара наопаки и да намерим загубения ключ.
Posted by Atanas Manev on януари 16, 2017 at 22:04
Така е за прозорците. Уязвимо място са. Всъщност и подпокривното пространство трудно се получава да има комфорта и характеристиките на етажа отдолу(в миналото е било буфер).
Ще си позволя да споделя книгата на арх. Георгиев : http://ultrajoro.blogspot.bg/ , където и технологията за строителство с пресовани кирпичнени тухли е споделена, както и много други интересесни технологии.
Като цяло трудностите със строителството в днешно време според мен са в липсата на читави хора и цености. Затова се налага компенсирането им с пари и недоказали се технологии. Това води до печалбарство, бързо(само като идея, ама като няма съвестни хора се получава обратното), некачествено и скъпо строене, банкови кредити и прочие. А повечето хора на нашата територия са доста тясно скроени, искат си робството, сигурността и комфорта на големия град в голямата фирма, „сигурната“ заплатка и ако може скъпа кола и почивка в чужбината…
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 22:35
Аз мисля, че не сме толкова тясно скроени, но от малки ни вкарват в тесни дрехи и тесен мироглед. Обаче забелязвам, че все повече хора в България вече не се побират в тесните дрехи и удобния на системата мироглед и започват да търсят свобода и избавление от оковите. Не случайно ние се върнахме на Балкана, който от край време е място на свободолюбивите българи, които са отказвали да преклонят чело пред султана. Може би има и друго племе, градско, коленопреклонно, което от край време се чувства удобно в слугинажа и в тясно скроените дрехи. Но аз не мога да оприлича целия ни народ с тях. Ние сме оцелели хиляди години като народ и за да ни има толкова време, значи има нещо истинско, нещо трайно, нещо непреходно, което тече във вените ако не на всички, то поне на мнозина.
Posted by Atanas Manev on януари 16, 2017 at 23:14
Съгласен. Доказателството е че все пак България е най-старата страна в света, запазила името си повече от 1335 години! Никой друг народ не го е постигнал. Но времената се менят, приятелителите ми(около 60%) са зад граница, а на нашата територия все по-често ми се налага да контакувам с изпилени мозъци и „неандерталци“. Държава няма( или поне на мен ми е трудно да я възприема като такава), но все пак територията е прекрасна. Съвременият ЕС си мисля че е създаден да ликвидира националните култури и ценности , езици…., Да ни превърне в нещо като САЩ – една безроботна маса, промита и без да се замисля , да служи на големите, без даже и да разбере.
Ще поживеем, ще видим.
А дано и илядим!
Posted by craftsmanbg on януари 16, 2017 at 23:54
Важното е да търсим решения, защото мнозина виждат проблемите, но стигат до безнадеждност. Затова и мнозина бягат зад граница, което е своеобразен аборт на оригиналната идентичност. Аз лично имам много по-голяма надежда за България отколкото за Запада, чиято лъскава фасада скоро ще се сгромоляса. Ние имаме поговорка „баба знае 2 и 200“, ние сме оцелявали и с 2 и пак ще оцелеем. Трудностите не са повод за бягство, а призив да станем по-силни, по-устойчиви, по-корави.
Posted by Dimitar Iliev on февруари 4, 2017 at 23:58
Здравейте на всички!
Много истинско е всичко в това видео.Като се започне от снега в гората и самите дървета по време на сеченето.След това децата,които бягат сред тревите и билките,хората,които работят,ръчното обработване и т.н.Аз искам да обърна внимание на нещо,което ми направи впечатление,нещо което е в страни от цялостното послание на видеото,но мисля не трябва да се пропуска.В няколко кадъра виждаме Яков гол до кръста.Нормално,просто явно е топло.Ами неговото тяло е като на Григор Димитров,професионален спортист с цял екип от методисти,масажисти,кондиционен треньор,фитнес треньор и не знам какво още.Аз не познавам Яков и никога не съм разговарял с него,но съм сигурен,че не ходи на фитнес.Тоест това,което искам да кажа е как постоянния,балансиран труд може да извае здрави телата ни.Разбира се важни са здравословното хранене,чистия въздух и вода.Според мен е абсолютно възможно и осъществимо,човек да живее на такова място и в такъв дом,ако има желание и единомислие в семейството по този въпрос.Това е въпрос на избор,а не на възможности!Аз също искам да живея така!
Поздрави
Posted by craftsmanbg on февруари 5, 2017 at 01:25
Аз го следя още от самото начало като започнаха да правят инструменти и той беше доста по-хилав. Това се вижда в канала от ранните им видеа. Сега е станал много по-здрав и як.
Posted by Dimitar Iliev on февруари 5, 2017 at 22:56
Нормално е,като се има предвид,че ръчните инструменти изискват физическо натоварване.Накрая на клипа (23мин11сек) видях,че отпред на камината има поставена свещ.Не знам дали свещта има декоративна или някаква друга функция,но при положение,че е там и не се топи означава,че камината е отлично изолирана и изработена като цяло.
Поздрави на екипа ви за всички статии и за блога като цяло.
Ако предвиждате училище за дърводелство(за начинаещи) ще се радвам да съм един от учениците.Тази година смятам да стартирам зеленчукопроизводство за лично ползване,но това няма да ми пречи.
С премерени стъпки,но решително,трябва да се предприемат стъпки за отърваване от лапите на хипер и супермаркетите.Държат ни като бройлери за хранилките си.По-скоро ние се държим…но това е дълга тема.
Posted by Daniel Vasilev on май 18, 2017 at 10:15
Здравейте. Няма нищо лошо във фитнес упражненията. Те много помагат във физическата работа. Много развиват издръжливостта и силата. От 8 месеца се занимавам с упражнения. когато хванах рукана, за да беля кора, работата ми вървеше добре. Всичко е въпрос на възможности и организация. Физическата работа изисква сила, която може да се развие с упражнения. Много е важна и техниката на физическата работа, един неправилен захват може да ти увеличи с часове наглед елементарно действие. Много е важна и кондицията- нашата и на инструментите. Години наред работя със захабени, стари инструменти и резултатите са плачевни. Да отделим време, да вкараме себе си и инструментите с в добра кондиция е спечелено време по-късно. Най-добре за мен е, когато предстои да не работиш с инструмента, пак да го заточиш и изчистиш поне. Преди да започнеш да работиш – отново – заточване, импрегниране. Преди се оправдавах, че след като не съм занаятчия, не е нужно да работя с хубави инструменти. Но резултати без поддържани и правилни инструменти няма. За съжаление, аз съм жив пример.
Posted by Десислав Данчев on юни 3, 2017 at 23:12
Здравейте присъствах на първите курсове за дървени къщи не знам за други но аз си построих къща 100кв. от дърво и камък без да използвам фирма и без да напускам работа.Помагаха ми приятели и роднини, не съм никакъв майстор но човек се учи.Повече проблеми имах с бюрокрацията чак не ми се говори,но успях и се радвам че започнах.Много благодаря на вашият екип че ми помогнахте. Не знам как да ви изпратя снимки тук но ви оставям тел. 0878 770 420