Преди около 15 години, пътувайки в едно такси, чух по радиото една новина във връзка с разсекретени документи на КГБ. В тях се казва, че основна директива на КГБ по онова време била да инструктира и следи всички неща, които се строят и правят в комунистическия блок да бъдат грозни и подтискащи. Аз бях шокиран да чуя, че подобни неща са били умишлени, но целта на този блог не е да коментирам политическия аспект на грозотията, а да представя моите собствени открития по пътя към излизането от нея.
Резултатите обаче от тази КГБ директива всички сме видяли и продължаваме да виждаме с очите си. Толкова години по-късно българина трудно се връща към красивото и хармоничното не само поради насажданите дълго време грозотии, но и поради пречупените занаятчийски традиции, които стоят зад всяко красиво и функционално направено нещо. Дори новото строителство показва колко неадекватна е визуалната култура на повечето ни архитекти, и това важи с особена сила за строителството на фамилните къщи.
Дълги години аз също бях в плен на грозните стандарти, наложени ми от соц. режима, харесвах неща, които сега не мога да търпя, след като съм имал с какво да ги сравня. Истината е, че именно липсата на сравнение е това, което ни кара да продължаваме да харесваме грозните и посредствени неща.
За съжаление, българските списания за архитектурен и интериорен дизайн не правят разлика, защото се публикуват и редактират от хора със същото обременено мислене.
При мен мисленето започна да се разчупва след като имах възможност да пообиколя света и да видя какво са сътворили народите, които са имали по-голяма свобода и непрекъсваемост на занаятите и традициите. Спомням си един ден минавахме през едно малко градче в САЩ и всичко, което исках е само да гледам и гледам, и ГЛЕДАМ. Красотата, която се излъчваше от спретнатите къщички, красивите градинки и чистите улици, започна да отмива насъбралата се грозна кир в съзнанието ми, но ми трябваше дълго време преди да успея да разбера кое точно прави тези къщички толкова красиви и приветливи.
Връщайки се в България, сблъсъкът с грозната ни местна действителност беше повече от болезнен. Дори еталонни улици като Витошка в София ми изглеждаха като гето. Наистина грозотията задушава и подтиска не просто креативността и инициативността на човека, но дори и самото му съзнание за свобода.
Ето защо започнах изучаване на онези неща, които правят дома красив, не само какви трябва да са те, но и как е възможно да се направят. Така стигнах до извода, че за да има красиво и изпипано направени неща е нужно майсторство и изкусност, които се постигат по пътя на занаятчийството. Затова и това е блога на Craftsman, сиреч на занаятчията, поел по пътя на истинското майсторство.
В този блог аз и мои колеги ще представяме неща, свързани с къщата и дома, които ги правят по-красиви и по-функционални, както такива, направени от други, така и такива направени от нас.
Надявам се този блог да спомогне за формирането на усещането за красота и хармония на всички, които прекарват време с публикациите му.
Валентин Василев
Craftsman's Blog 
Последни коментари: